История на Българската Православна Църква

Пет години след по-кръстването, на 4 март 870 г., България се сдобила с автокефална Църква чрез извънредно съборно решение на източноправославните патриарси и папски представители на Константинополския събор от 869-870 г., с което окончателно се приобщила към голямото семейство на християнските народи.
По времето на цар Симеон Велики (893-927) България достигнала върха на своята духовна и политическа мощ. Към 918-919 г. на църковно-народен събор в столицата Преслав официално била провъзгласена българската автокефалия, а предстоятелят-архиепископ получил патриаршеска титла. Десет години по-късно, през октомври 927 г., бил сключен мирен договор между България и Византия, като били признати автокефалията ипатриаршеското достойнство на Българската църква.

Автор: Виталий Чеботар

Визитна картичка:  Свещеник Ангел Велков е на 51 години. Роден е в гр. София.  Бил e ръкоположен за свещеник през 1982 г.  в един софийски храм. Започнал да служи в храм „Св. Стефан” в Истанбул  през месец май 2004 г. Преди това е служил в няколко софийски храма. Има две големи деца и внуци. 

     Отче, кои известни български личности  са като временни или постоянни жители в някогашна столица на Византийската империя?

     - Да, разбира се, че е имало. Един от видните цариградски жители е бил църковният дарител Стефан Богориди, който подарил три къщи на Екзархията и  едната, от които е била направена дървената църква „Св. Стефан”. 

       Други български интелектуалци, които живеели в този град са: доктор Иван Богоров, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Гавриил Кръстевич, братя Тъпчилещови, Драган Цанков... Не бива да забравяме и за духовните лица, които някога са живяли в Истанбул - Иларион Макариополски, Антим І, Неофит Бозвели. Всички тези прочути личности са били активни борци за църковната независимост в България. Също така благодарение на тях Истанбул е станал столица на българската възрожденска просвета, книжнина и образование.

“Защо унищожаваш нашата слава?”

Истинският “Златен век” в българската история не е управлението на Цар Симеон, както изглежда на повърхността, а Векът на св. Борис (852-907) и останалите от великата Осморица светци-основатели: Кирил, Методий, Борис, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Именно това е “златното” боговдъхновено и равноапостолно време на българската духовност и държавност, през което се осъществяват основополагащите верски, църковни, културни и държавни подвизи на славянобългарството.

Почетен караул от Националния военен университет „Васил Левски“ и Военният духов оркестър участваха в честването, посветено на 150-годишнината от посрещането на митрополит Иларион Макариополски в Поликраище. Празникът започна в двора църквата „Св. Великомъченица Марина“, където Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий отслужи тържествена служба.

   На 10 май (2006 г., според хронологията на изданието - Вс. Пр.) Светата ни Църква отбелязва едно паметно историческо събитие - възстановяването на Българската патриаршия.

   На този ден през 1953 г. Пловдивският митрополит Кирил е избран и интронизиран за пръв Български патриарх и Софийски митрополит на възстановената ни Патриаршия.

Хилядолетната българска история е изпълнена с много периоди и събития, довели до съдбовен прелом в нейния ход, а оттам и в бъдещото развитие на държавата ни. С особена яркост обаче се открояват онези от тях, които са положили основите на нашата духовност и с това са вписали във вечната летопис на времето принадлежността на българския народ към Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква.