Светата блажена Ксения сe родила в първата половина на XVIII столетие - между 1719 и 1730 г. от благочестиви и благородни родители. Баща ѝ се казвал Григорий, а името на майка ѝ е неизвестно. След като навършила пълнолетие, Ксения Григориевна се венчала за придворния певец полковник Андрей Фьодорович Петров и заживяла със съпруга си в Петербург. 

Но не бил отсъдил Господ на младите да вървят заедно по своя жизнен път – ангелът на смъртта ги разделил: Андрей Фьодорович починал, оставяйки Ксения Григориевна вдовица на 26–тата година от своя живот.

Този неочакван удар така силно поразил Ксения Григориевна, така повлиял на младата вдовица, че тя сякаш изведнъж забравила за всичко земно, човешко, за всички радости и утехи и вследствие на това мнозина я мислели за луда, за изгубила ума си... Така започнали да я възприемат дори роднините и приятелите ѝ, особено след като Ксения раздала решително своето имущество на бедните, а дома си подарила на своята приятелка Параскева Антонова. Роднините на Ксения подали дори молба до началниците на починалия Андрей Фьодорович, молейки да не позволят на Ксения в безумството си да раздава имуществото си. Началниците я повикали, но като поговорили, напълно се убедили, че Ксения е съвсем здрава и затова има право да се разпорежда с имуществото си както ѝ харесва.

Освободила се от всички земни опеки, света Ксения избрала за себе си пътя на “юродството заради Христа”. Обличайки се във вълнената дреха на мъжа си, а също с неговото бельо, белия му кафтан и риза, тя започнала всички да убеждава, че Андрей Фьодорович никога не е умирал, а е умряла неговата съпруга Ксения Григориевна, и след това никога не се отзовавала, ако я наричали Ксения Григориевна, а винаги с радост, ако се обръщали към нея с Андрей Фьодорович.

Точно определено местожителство Ксения нямала. През по-голямата част от деня тя бродела из Петербург, и по-конкретно в района на църквата „Св. Апостол Матей”, където в малки дървени къщички живеели небогати хора. Странният костюм на бедната, едва обута жена, която нямала къде глава да подслони, нейните иносказателни разговори, нейната пълна кротост, незлобливост, давали нерядко на хората, особено на уличните момчета повод и смелост да издевателстват над блажената. Блажената всички тези нападения понасяла безропотно. Само веднъж, когато Ксения започнали вече да я почитат като угодница Божия, жителите на Петербург я видяли силно разгневена. Издевателствата на момчетата преминали всякакви граници: те я обиждали, замеряли я с камъни и кал. От тогава нататък местните жители взели мерки за това тя да не бъде повече тормозена.

Малко по малко привикнали към странностите на блажената. Започнали да ѝ предлагат дрехи и пари, но Ксения за нищо на света не се съгласявала да се раздели с вълнената си дреха. Тя целия си живот преживяла, облечена с червена риза и зелена пола или обратно – зелена риза и червена пола. Навярно, това са били цветовете на военната униформа на нейния мъж. Милостини не приемала, а вземала само от добри хора „царя на кон” (копейка с това изображение) и веднага предавала този „цар на кон” на такива бедни като нея.

Бродейки цели дни по калните, неизмити улици на Петербург, Ксения понякога посещавала свои познати, обядвала с тях, беседвала, а след това тръгвала да странства. Къде тя прекарвала нощите, дълго време било неясно. От това се заинтересували не само жителите на Петербург, но и местната полиция, на която ходенето на блажената по нощите изглеждало даже подозрително. Решили да разберат къде прекарва нощите си тази странна жена и с какво се занимава. Оказало се, че Ксения, без значение на това, какъв сезон на годината е или от времето, ходела нощем в полето и в коленопреклонна молитва стояла до самия изгрев, ритмично извършвайки поклони в четирите посоки.

 Друг път работници, строящи нова каменна църква на Смоленското гробище, започнали да забелязват, че някой носи на тавана на църквата цели планини кирпич. Дълго време те недоумявали откъде се взема този кирпич. Накрая решили да разузнаят, кой е този неуморен работник, който всяка вечер мъкне за тях кирпича. Оказало се, че този неуморен работник била рабинята Божия блажена Ксения.

За великите ѝ подвизи и търпение Господ още приживе прославил своята избраница. Рабиня Божия Ксения се сподобила с дара на прозрение в човешките сърца и на бъдещето. Тя предрекла кончината на императрица Елисавета Петровна и на младия император Йоан Антонович. На една жена, която си купувала коприва, прикрито предсказала кончината ѝ: „Зелена е копривата, но скоро ще увехне”, а на една бедна девица – бъдеща женитба.

Веднъж тя казала на своята приятелка Параскева Антонова, онази същата, на която подарила дома си, че трябва веднага да отиде на Смоленското гробище: „Ето, ти стоиш тук и чорапи плетеш, а не знаеш, че Бог ти е изпратил син!”.

Параскева в недоумение отишла на гробището и видяла тълпа народ. Оказало се, че един екипаж е прегазил бременна жена, която преди да почине, успяла да роди момченце. Параскева го взела със себе си и като не успяла да открие по никакъв начин бащата на детето, го осиновила. Момчето, възпитано от нея, я почитало като майка и се погрижило да бъде спокойна в старините си, а Параскева благодарила на блажната Ксения за великата радост.

Учейки хората на правда, блажена Ксения нерядко откривала и тайните на онези, които навестявала. Милостта Божия така осенявала Ксения, че даже и тези, които навестявала и с които сядала на трапезата, били щастливи и имали успех в делата си. И търговците, и снабдителите – всички се опитвали да ѝ услужат; особено благополучие придобивали тези, на които блажена Ксения сама давала нещо.

Блажена Ксения пребивавала в подвига на доброволното безумие 45 години, но дошъл краят и на нейното земно странстване. Около 1803 г., на 71 години тя заспала съня на праведница. Нейното тяло било погребано на Смоленското гробище. И много знамения на Божията милост започнали да се извършват на нейния гроб.

По молитвите на блажена Ксения Господ спасил една девица от ужасен брак с избягал затворник, представяйки се за убития от него полковник. По време на отслужване панихида на гроба ѝ страдащи хора получавали изцеления, в семейства се възстановявал изгубеният мир, молещите за добра кариера я получавали. На гроба ѝ (на Смоленското гробище) била издигната каменна кула, която и до днес е една от светините на Петербург, привличаща многочислени поклонници. Блажената е починала преди повече от два века, но извършваните по нейните молитви чудеса не секват и споменът за нея е жив в народната памет.

След дълголетно народно почитание блажена Ксения Перебургска, заради Христа юродива, била причислена към лика на светиите през 1988 г. на поместен събор на Руската православна църква.

Тропар, глас 4:

Отхвърлила суетата на този земен свят, ти прие кръста на бездомния живот – странничеството. Ти не се уплаши от скърбите, лишенията и хорското осмиване, но позна Христовата любов, с която сега духом се услаждаш на Небето, блажена и богомъдра Ксения, молим те за спасението на нашите души!

Кондак, глас 3:

Пребъдвала на земята като странница, ти бе считана за безумна от невежите и неверниците, но верните те познаха, че си премъдра и свята; и от Бога си увенчана със слава и чест, мъжествена по разум и богомъдра Ксения. Затова ти казваме: радвай се, защото след земното странстване ти си се вселила в дома на Небесния Отец!

ВЕЛИЧАНИЕ: 

Величаем те, света блажена Ксения, и почитаме твоята света памет, защото ти молиш за нас нашия Христос Бог!

(Тропарът, кондакът и величанието са от "Акатист на св. блажена Ксения Петербургска", библиотека "Молитвено съкровище", изд. Витезда).

ЧУДЕСА ПО МОЛИТВИТЕ НА БЛАЖЕНА КСЕНИЯ ПЕТЕРГБУРСКА