От 1 до 4 декември Църквата ни живя с празниците около честването на 130-годишнината от рождението на архиепископ Серафим (Соболев), чийто гроб се намира в криптата на Руската църква в София и е непрестанен източник на чудеса.
Дядо Владика е роден на 1 декември 1881 г. в гр. Рязан, възпитан е в най-добрите традиции на руското благочестие. По Божи промисъл от 1921 до смъртта си през 1950 г. живее в България, където е изпратен да бъде духовна подкрепа на руската емиграция, бягаща от насилията на комунистите в следреволюционна Русия.
При заминаването му майка му Мария го благославя с икона на св. Богородица, знаейки, че комунистите няма да пощадят синовете й. А старецът Аарон, при когото о. Серафим отива за съвет, предсказва по-нататъшния му път: „Не се притеснявай, ти ще попаднеш в хубава страничка”. Така през 1921 г. тогавашният архимандрит Серафим и брат му йеромонах Сергий пристигат в нашата хубава България. По това време тук има над половин милион руски бежанци, емигранти, напуснали родината с мисълта, че може би никога няма да се върнат в нея. Дядо Серафим взема под крилото си прокудените бежанци, обиква и българите, и страната ни.
За 4-дневните празници в българската столица с благословението на Руския патриарх Кирил пристигна Костромският и Галички архиепископ Алексий. Тържествата почетоха Пловдивският митрополит Николай, Видинският митрополит Дометиан, Знеполският еп. Йоан, Стобийският еп. Наум, представителят на Българската патриаршия при Московската патриаршия архимандрит Теоктист (Димитров), представителят на Румънската православна църква в България ставр. ик. Нелуц Опря, представителят на Московската патриаршия при Българската патриаршия и настоятел на храма-подворие „Св. Николай Чудотворец” в София игумен Филип (Василцев), храмовото духовенство, свещеници от столицата и страната, стотици християни.
Костромският и Галички архиепископ Алексий отбеляза странното „съвпадение”: войниците от 19 Костромски полк са дали живота си за освобождението на България при боевете на Шипка, той самият е ректор на Костромската духовна семинария, а в същата семинария през 1911-1912 г. архиеп. Серафим (Соболев) е бил инспектор. Гостът от Русия каза, че в България е видял удивително благочестие, живата вяра на българите, които с любов пишат писма на Владика Серафим и знаят, че той ще измоли отговор от Бога.
В словото си архиеп. Алексий каза, че Владика Серафим е бил у нас в едни от най-трудните години за руския и българския народ. След което допълни: „Най-важното нещо, което човек трябва да направи в живота си, е да се срещне с Христос тук, на земята, а външните обстоятелства са само повод да се осъществи срещата с Христос. В определени времена Бог въздига такива хора, от които зависи твърде много. Със своя подвиг те учат хората и да се молят, и да живеят в Христа. Слава и благодарност на Бога, че дава още такива хора по земята! Докато съществуват праведници, ще съществува и земята. Народ, който почита праведниците си, има бъдеще. Има надежда, че Бог ще прояви милостта си и историята на човечеството ще продължи, за да се родят още много светии, които ще ходатайстват за своите съотечественици и единоверци, за да може колкото може повече хора да влязат в Царството Божие!”
Протойерей Николай Нешков от Руската църква каза, че все още има хора, които помнят как Владика Серафим наричал духовните си чеда „деца мои”, „радост моя”, точно както неговият небесен закрилник св. Серафим Саровски. Той е стоял тук, говорел е, служел е и никога, никога не си е отивал. Св. Серафим присъства като истински епископ на своето стадо - допълни свещеникът от Подворието. Неизброими са случаите, милиони и милиони пъти той е протягал ръка, спасил е толкова много човешки животи, а най-голямото му чудо е истинската, действена любов към всеки един от нас. Чудото Божие, свидетелството свише за него, е смъртта му в деня на Неделя Православна, неговата смърт и до днес е част от тържеството на Православието.”
Архиепископ Серафим (Соболев) освен голям молитвеник, е съчетавал по уникален начин ученост, смирение и любов, мъдро е давал утешение, но и е призовавал към покаяние, към благодатна промяна на живота. Учил другите и сам бил образец, живеел вярата. Към човешките слабости бил снизходителен, но по отношение на чистотата на Православието не правел никакви компромиси. С книгите си срещу икуменизма и изкривяване на догматите той и днес е страж на православието.
В историята на Българската православна църква архиеп. Серафим остава с издигнатия си глас за преодоляване на схизмата. Това е отбелязано и в новата книга за него: „Жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев)”, представена на 3 декември в Дома на Москва. По думите на автора й Андрей Кострюков, тя е написана безпристрастно, съдържа нови биографични факти и някои от последните документирани чудеса на дядо Владика.
Едва ли има човек в България, който да не знае за Владика Серафим. По обещанието си той не е оставил своите чеда и след успението си. В последните дни от живота си, в дома си на ул.”Велико Търново” в София, умиращият от туберкулоза архиерей окуражавал плачещите около одъра му духовни чеда: „Пишете ми писма и аз, ако имам дръзновение пред Бога, ще ви отговарям. Идвайте при мен не само като при роден баща, но и като при родна майка.”
Кутията за молитвени писма при гроба на дядо Владика беше сменена с по-голяма, но и тя трудно побира стотиците писма на пристъпващите в криптата хора, изливащи мъката или благодарящи за помощта на светителя. Особено многолюдно е по време на изпити: пълно е със студенти и ученици, тъй като о. Серафим осезаемо им помага, както навремето Бог му е помогнал за десет дни да се подготви за изпитите за Санкт-Петербургската духовна академия. От няколко години кутия за молитвени писма под портрета на дядо Серафим има и в Пловдивската митрополитска църква „Св. вмца Марина”.
На 4 декември, неделя, беше кулминацията от честванията на 130-годишнината от рождението на дядо Серафим. В 10 часа започна архиерейска св. Литургия, водена от Пловдивския митрополит Николай в съслужение с Костромския и Галички архиепископ Алексий. Храмът беше препълнен. В края на св. служба беше прочетено приветствие от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.
След трисагия на гроба на архиеп. Серафим празникът се пренесе в Руския културно-информационен център на ул. „Шипка”. Възхитен от ангелогласното пеене на Хора на софийските свещеници с диригент прот. Кирил Попов, руският архиерей поздрави певците и ги покани да изнесат концерт в Москва. След което всички присъстващи се отправиха на приема в съседната зала.
Както беше многократно казано по време на 4-дневните тържества, да молим Бога, когато му е угодно, да прослави архиепископ Серафим с официална канонизация. За вярващите и сега е ясно, че човек не отива при пресъхнал извор, без жива вода - несекващият поток поклонници в криптата на Руската църква в София най-добре свидетелства за светостта на дядо Владика.
