В сряда, 26 февруари, в деня, когато се е преставил в Господа архиепископ Серафим (Соболев), в криптата на храма на Руската църква „Св. Николай Чудотворец” - подворие на Московската патриаршия в София, беше отслужена панихида.
Тя беше възглавена от секретаря на Подворието иеромонах Зотик в съслужение със свещениците Марий и Димитър. След края на панихидата на богомолците беше предложена поминална трапеза.
Вече 64 години мястото на упокоение на дядо Владика е извор на утешение и чудеса за хиляди християни, които, според неговия завет, идват тук не само като при роден баща, но и като при родна майка и му пишат писма с въпросите, тревогите и благодарностите си.
Официалната канонизация на архиепископ Серафим Соболев (1881-1950 г.) само ще потвърди неговата святост.
Ето само две от новите чудеса по молитвите на Владика Серафим пред Божия престол:
Свидетелство на Жасмина Николова
Много време измина от деня, в който получих чудото на изцелението при гроба на дядо владика Серафим. А две или три години след това научих, че се събират такива случаи, за да помогнат за канонизирането на дядото. Липса на благодарност е единствената дума, която мога да кажа в случая и това, че чак сега намерих време и сърце, за да напиша за това, което се случи с мен тогава. Тъй че и аз се оприличих на онези деветимата от Евангелието, които не се върнаха да благодарят. Затова моля за прошка от цялата си душа.
Всичко започна през лятото на 2004 г. Две-три години преди това бях вече тръгнала в пътя на вярата. Бяхме излезли с дъщеря ми и внучката ми на разходка и седнахме да пием кафе. Не след дълго се почувствах не добре и се прибрах. Стана ми много лошо и както лежах, в мен изникна името на дядо Серафим Саровски. Започнах да му се моля да ми помогне и дадох обет да се откажа от порока си – цигарите. Поразмина ми, и като се посъвзех, мина време и аз отново започнах да пуша, като всеки път вътрешно се измъчвах. Това много ми тежеше и заради постите и причастието съзнавах, че трябва да се откажа от този си порок.
Въпреки обета, продължих да пуша. Ранната пролет на 2005 г. отново се почувствах зле. Едвам отидох на работа и след това до личния ми лекар. Имах чувството, че получавам инфаркт. Седях пред кабинета на доктора и отново се молех и дадох втори обет да се откажа завинаги. Размина ми и аз отново позабравих думата си и продължих да пуша.
Вече разбрах, че нещата са много сериозни и че имам нужда от помощ, за да се справя с порока си. Тогава отидох на гроба на дядо Владика Серафим. Молих се и на двамата, бях се захлупила на гроба, и плачех и се молех. Не си спомням какво съм изговаряла, това беше една молитва до забрава. Стана ми по-леко и се прибрах. На сутринта все едно никога не бях пушила – цигарите не съществуваха вече за мен. Чудо, чудо и чудо – няма друго обяснение, пък и нямам нужда от него – то чудото си беше с мен и още си е с мен.
Велика милост за грешната ми душа, велика милост.
Поклон и благодарност много и към двамата.
Жасмина Хр. Николова, 65 г.
гр. София
Владика Серафим помага с пари и изцелява от болест
Разказ на Л.А. от Радомир
Аз, грешната рабиня Л.А. от град Радомир, много благодаря на Господа Бога, че Той ми е дал такъв застъпник, целител, наставник и помощник!
Владика Серафим много ми помогна. Когато дъщеря ми Е. учеше в III курс в университета, трябваше да внеса такса за обучение 150 лв. Нямах тези пари и отидох при Владиката, помолих го за ми покаже от кого да взема заем, тъй като не можех да го върна наведнъж, а само на части.
Тогава работех във вагонното депо, където миех вагоните. И ето, помолих се и отидох нощна смяна на работа. Никога няма да забравя как измих вагона, избърсах праха и отново минах по купетата, а в третото купе видях портмоне. Отначало се изплаших, защото, когато миех пода, него го нямаше. Отворих го и видях вътре 150 лв. в банкноти по 50 лв. Точно така, помислих си, ще се плаща таксата – по 50 лв. месечно. Не знаех какво да правя, защото освен парите нямаше нищо друго. Помислих си да го дам на началника, но после си спомних как се бях молила – значи тези пари са от моя Владика Серафим. И аз отнесох парите в университета. След работа отидох при Владика Серафим и му благодарих.
А колко ми е помагал той при болести! Много ме боляха зъби, а пари за лечение нямаше и аз помолих Владиката да ми помогне. И ето, две години вече не ме болят. Но най-важното е, че по молитвите на архиепископ Серафим престана да ме боли сърцето. Имах гръдна жаба и постепенно се избавих и от нея. Последния път лежах в болница през месец юни, направиха ми всички анализи и казаха, че нямам гръдна жаба, а аз им отговорих, че това е по молитвите на Владиката. За 10 дена Бог по молитвите на Владиката ме излекува от червен вятър на крака и това отново удиви лекарите. Не е възможно да опиша всичко.
Слава на Господа Бога, че ни е дал такъв силен застъпник!
(из архива на църквата „Св. Николай” в София и книгата „Жизнеописание на архиепископ Серафим (Соболев)”от Андрей Кострюков, 2011 г.)