По повод Въведение Богородично деца и родители направихме поклонническо пътуване до Кръстова гора. Много се радвам, че съм една от членовете на Младежкия православен център „Чисти сърца” към катедралния храм „Св. Висарион Смоленски” в Смолян.
Откакто съм тук, се чувствам много щастлива и положително настроена. Разбирам се добре с всички от групата и се чувствам много вълнуващо, когато съм с тях. Пътуването до Кръстова гора беше едно уникално преживяване. Преди да отида, бях развълнувана и оптимистично настроена. По път за „великото място” се отбихме в параклиса „Възнесение Господне”, за да запалим свещичка. Там майката Зорка Янчева ни почерпи с пита, която бе направила специално за нас. Децата влязохме в параклиса и прочетохме заедно молитвата „Отче наш”, която е изписана на стената. Запалихме си свещички.
Направихме си няколко снимки и продължихме по пътя за свещеното място. Когато пристигнахме на Кръстова гора, най-напред влязохме в голямата църква „Покров на Пресвета Богородица”, където е поставена частица от Христовия кръст. Монахът отец Серафим ни разказа историята на манастира и откриването на Христовия кръст на Голгота – хълма, на който бил разпънат Христос. Това станало благодарение на римския император Константин Велики и майка му Света царица Елена през 313 година. Отец Серафим каза още: ”Понеже по онова време е нямало съвременни превозни средства - влакове и самолети и християните от цял свят не са могли да отиват на Голгота и да се поклонят, затова се взело решение да разделят Кръста на три части – едната част остава в Йерусалим, другата отива в Рим, а третата в Константинопол. Когато в края на XV век Константинопол е превзет от турската империя, армията взема като военен трофей раклата с парчето от Кръста. Монасите от Бачковския манастир дават много злато, за да откупят това парче и то остава в манастира. Навремето Бачковският манастир е бил най-богатият в България и затова често опожаряван от турците. По тази причина парчето от Кръста е преместено в манастира на Кръстова гора, който бил нещо като метох на Бачковския манастир. Когато и манастирът на Кръстова гора е нападнат и разрушен по турско време, монасите успяват да заровят това парче в тази местност, затова се нарича Кръстова гора.”
Всички го слушахме с интерес и възхищение. Поздравихме го с една молитва-песен, а 10-годишната Елена рецитира стихотворението на Дора Габе „Божа Майка”.
След срещата ни с отец Серафим тръгнахме нагоре към хълма с Чудотворния Кръст. От двете страни на стълбището има 12 параклиса на всеки един от апостолите – първите ученици на Иисус Христос. Снимах се пред всеки един от тях. Когато стигнах до Кръста, усетих вълнението, че съм толкова близо до Бог. Имах усещането, че Господ ме наблюдава, че той е някъде зад мен ... ! Поклоних се пред Кръста и запалих свещичка за здраве. После тръгнахме по пътя за Аязмото. Взех си камъчета, на които се виждат по 3 кръстчета. Интересното е, че без да ги броя, бяха 9 – любимото ми число. Казват, че който отиде там, стават чудеса, аз вярвам в това. В далечината видях дъга, на която се отразяваше сянката ми и като вървях, тя се движеше с мен. Никога няма да забравя това пътуване, заслужава си всеки да отиде до това място.