Когато за първи път деца се срещат с героизъм /забравена на днешно време думичка/, тяхната реакция е искрена като чиста вода, с която обаче не може да се измие жестокостта. Дъхът може да спре и сълза да потече, но те запазват самообладание и най-невероятно /пак за днешното ни време/ издръжливо и неогъващо се опитват да приведат историческите факти към сегашния ни живот, към нашето поведение като българи.
И да зададат въпросите: ние бихме ли могли сега да пазим така вярата си, че да си дадем живота, бихме ли могли да сме единни и доколко сме заслужили да имаме такава съдба?
Това преживя Младежки православен център „Чисти сърца” към катедрален храм „Св. Висарион Смоленски” в Смолян, който взе участие в честването на светите Баташки мъченици в град Батак. Преживя го покъртително. Същите въпроси чу и от митрополит Николай, чу и отговорите му. Децата са неподправени, необработени, нито можеш да ги излъжеш, нито да ги подкупиш. Директни са в мненията си. Те разбират това, което и ние понякога възрастните не разбираме и е редно да ги чуем и да им повярваме. Децата преживяха в църквата „Св. Неделя” събитията от 1876 година, жестокото клане на стотици майки, бащи и деца от османския поробител, поднесоха пред костницата бели цветя в каменна амфора и изпяха „Спаси, Господи!” Но не си промениха отношението към своите другарчета, различни по вяра, наследена от робството. Децата се обичат като чисти човеци, без предразсъдъци.
След това на площада в град Батак участваха в организираното от Пловдивска митрополия и община Батак възхвално честване на подвига на Баташките мъченици и чуха словото на Пловдивския митрополит Николай. Той припомни, че „преди три години Господ Исус Христос снизходи над нашето Отечество и благочестивия ни народ. Бог отново ни помилва и запали над потъмнялото от черни облаци на бездуховността небе над България 5 хиляди ярки звезди – Баташките свети мъченици, за да можем ние, техните потомци, търсещи изход от кризата, чрез тяхната светлина да открием и изхода, духовното обновление, възстановяване на евангелските ценности на християнския морал в живота ни като православни християни и българи.”
За децата е твърде възпитателно не само припомнянето на историческите факти, а и съвременното поведение на някои хора, които искат едва ли не забрава на паметта или пък размиване на духовните ценности. По време на демокрацията сега колко ценим наследството си, на колко деца и младежи помагаме да навлязат в бъдещето, запазвайки целостта си, колко ученически екскурзии са насочени към нашите национални светини? Колко сме българи?
