Вечерта на 6 октомври 2016 г. лекционната зала на Енорийския център при столичния храм „Св. св. Кирил и Методий”(ул. „Г. Вашингтон“ № 47) се изпълни с дошлите на откритата беседа на тема „Мисията на Православната Църква в съвременния свят“. Събитието, започнало и завършило с молитва, се проведе с благословението на председателя на благолепния храм, Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър Георгиев.
Лектор беше свещ. Владимир Дойчев, който служи в столичните храмове „Въведение Богородично” и "Св. Наум" (жк „Дружба“). Авторът на книгата "Среща с Живота" насочи вниманието на присъстващите към неизменното в мисията на Православната Църква. Вървейки от частното към общото, се стигна до разглеждане и на подписания през това лято на Критския събор документ „Мисията на Православната Църква в съвременния свят“.
На беседата присъстваха още четирима духовници: архимандрит Теофан, йеросхимонах Димитрий (Зографски), ефимерий в Германския манастир „Св. Йоан Рилски Чудотворец“ – подворие на Зографския манастир на Атон, свещеник Марий Димитров от храм „Възкресение Христово“ в с. Челопечене и свещеник Сергей Павлов от църквата „Св. вмчк Мина“ в столичния жк „Модерно предградие“.
Водещ беше д-р Десислава Панайотова – директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий” (ЦРИК) и главен редактор на сайта на Българската православна църква-Българска Патриаршия.
Свещеник Владимир Дойчев започна беседата с думи за проповедта и за това, какво би трябвало да представлява мисионерският подвиг на всекиго от нас. Тъй като, по думите му, в темата за мисионерството е заключена и темата за Събора в Крит’2016 г.
Изтъкнато беше, че днешният свят е свят на грехолюбие повече от всякога, грехът, който иска да се превърне в правда. Мисията на Православната Църква е да посочи смисъла на човешкия живот в този свят на самотни хора, на отчаяние, униние и духовна умора. Да съедини хората с Христос, да даде отговор накъде отива човешкото съществуване, да помогне за разграничаване на светската представа за любовта от евангелската любов. Мисията на Църквата трябва да се случи вътре в нас - трябва да се покаем, призова свещ. Владимир Дойчев. „Нещо в нашата проповед не е наред, щом заобикалящите ни не искат да станат като нас, ето в това е проблемът“.
Прозвучаха думите, че най-често ние сме такива, каквито са хората в света. А търсещите духовна храна, искат да получат нещо, което в света го няма. Проблем на нашата проповед е липсата на битка – липсата на лично покаяние. От нас, християните, се очаква любов не въобще към човечеството, а към конкретния човек, съкрушен от грижи и самота.
Кардиналната разлика между грешника в света и грешника в Църквата е каещият се грешник, който познава Господа и Божия закон. Но какво става, ако не е каещ се? – зададе въпрос лекторът. Каещият се човек е различен от всички други, той говори различно от другите и изглежда различно. Каещият се гледа на хората около себе си като на благодетели и лесно изпълнява закона Господен, защото в сърцето му има Божия благодат: „сърце съкрушено и смирено ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50). Идването ни в Църквата е преди всичко идване за покаяние. Без покаяние причастието не освещава автоматично човека.
Църквата е стълб и крепило на Истината. Ние сме в нея заради Истината, която е личността на Иисус Христос. В Църквата не съществува промяна, ние наследяваме начина, по който се спасяваме. Да не измисляме християнство, което не съществува във вероизповедта на светите Отци, въобще в Църквата – призова о. Владимир. Църквата не е само по хоризонтала: да се казва, например, че понеже на Критския събор отишли 10, а пък 4 не отишли, 10 минус 4 е равно на 6, и значи всичко е ясно… Всъщност Църквата съществува и по вертикала, целият светоотечески сонм е също участник в живота на Църквата, нищо, че не го виждаме. Не сме стигнали още до там, че съвсем да не вярваме в нищо невидимо. Или пък, като протестантите, да смятаме, че духовната опитност започва от нас.
Църквата винаги е отговаряла с подвиг, със святост, с мъченичество на промените в света – кръвно или безкръвно (подвижниците). Вместо това ние отговаряме по човешки на предизвикателствата на времето, например: има нашествие на мюсюлмани - защо да не се обединим? Но мисията на Църквата е да съединява хората с Христос чрез светата литургия, чрез тайнствата. По различни начини трябва да се свидетелства, но трябва да се свидетелства едно и също. Не може на Първия вселенски събор през 325 г. да наричат арианите мерзавци, а ние сега да ги наричаме Църкви!
Отец Владимир проследи главите в документа „Мисията на Православната Църква в съвременния свят“, приет на о. Крит, в които се говори: за мир, за достойнството на човешката личност, за свободата и отговорността, за мира и справедливостта, за мира и предотвратяването на войната, отношение на Православната Църква към дискриминацията, мисията на Църквата като свидетелстване на любовта в служението.
Т.е. с този документ някои би могъл успешно да кандидатства за секретар на ООН. Навсякъде в него се говори, че ние се борим за мир, справедливост и любов, но не се казва нищо за основната цел на Църквата: спасението на душата. Говори се за земното, а не за небесното.
Д-р Десислава Панайотова допълни, че в документа се говори и за небесното, но много кратко и ето по какъв начин: „Тази мисия, т.е. предаването на евангелската вест на хората трябва да се осъществява не агресивно и посредством различни форми на прозелитизма“.
С една дума, мисионерството е забранено. Да свидетелстваш пред своите събратя християни от другите конфесии: католици и протестанти и др., че те са в ерес, че са в заблуда, да им кажеш: елате, върнете се в Църквата, спасете се, всички да се спасим. Елате заедно да вървим към Христа по тесния път – това, според разглеждания документ, приет в Крит, е забранено. Прозелитизъм и агресия са приравнени, умишлено са сложени в един и същ негативен контекст, което е голям проблем.
На зимната си сесия Светият Синод на Българската православна църква ще вземе отношение към подписаните документи на Събора в Крит, в които, за жалост, нищо не се е променило от духа на проектодокументите, към които имаше много критики.
На беседата беше казано, че в притвора на църква в Черна гора са побързали да изобразят в кораба на спасението десетте църкви, участвали на Критския събор, а четирите неучаствали: Българската, Антиохийската, Руската и Грузинската – върху облаци. Отец Марий Димитров припомни думите на св. ап. Павел от Посланието му до солуняни: „…Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем. Прочее, утешавайте се един други с тия думи“. (Сол. 4:16-18).
Документът "Мисията на Православната Църква в съвременния свят" завършва с 15 параграф, след който следват подписите на присъствалите на Събора в Крит: „Църквата предлага на човека жертвената любов на разпънатия Господ като единствен път, водещ света към мир, справедливост, свобода и солидарност между хората и народите“. Нито дума, че Църквата е път за обожение, вечно спасение и наследяване на всеблаженото Божие царство.
Д-р Десислава Панайотова изброи имената на някои от 348-те „църкви“, членуващи в Световния съвет на църквите (ССЦ) – т.нар. исторически наименования (някои са на 10 години – за каква история говорим!?), плюс още 2 хиляди протестантски секти в САЩ. Е, какво, да се прегърнем с тях и да си мълчим за Истината, за да не ги обидим ли!?
Цитирано беше послание на румънския Старец Арсений (Папачок), озаглавено: „За Истината трябва да можеш да умреш“. В него Старецът заявява: „Има свещеници, които биват заплашвани с низвергване от сан заради това, че защитават православното учение от съвременните еретически нападки. Какво да прави свещеникът в такъв случай? „Ако не млъкнеш, ако не спреш да говориш срещу католиците и икуменистите, ще бъдеш низвергнат!“ Какво да прави? Православната Църква не е извършила нито една грешка в своето мистично проявление, за да кажем: „нека да се помирим, сгрешихме и ти, и аз“.
… Защитавайки Истината, не знаеш какво ще се случи, Но Истината непременно, на всяка цена трябва да бъде защитена. И не отстъпвай, Бог дава благодат, но не на малодушните, а на героите! Не отстъпвай от позициите, защото няма друго по-голямо значение“.
_________________
Първа част на видеозаписа на беседата, заснет от Веска Илиева, може да видите ТУК
Втора част - ТУК
Видеозапис на беседата и дискусията след нея, заснет от Соня Анкова, може да видите ТУК
Думите на Стареца Арсений Папочок са от http://outsideri.org/archives/1524
