† ЙЕРОТЕЙ (ВЛАХОС), МИТРОПОЛИТ НА НАВПАКТ И СВЕТИ ВЛАС: МАЛКО СЛЕД „СВЕТИЯ И ВЕЛИК СЪБОР”
Няколко дни преди свикването на „Светия и Велик събор на Православната Църква”, както бива определян той през последните години, написах една статия, в която изложих своите виждания за този Събор[1]. По същия начин, след провеждането на Събора ще запиша първите си забележки, които са резултат не на размишления, а на собственото ми разбиране, без да изчерпвам тази голяма тема.
1. Оценката на работата на съборите
„Светият и Велик Събор” приключи работата си и премина в живота и историята на Църквата, от които и ще бъде съден. Историята ще му даде и заслуженото наименование, защото знаем, че някои събори, макар да били наречени вселенски, били отхвърлени от следващите събори, както и други събори, които били свикани като поместни, придобили впоследствие вселенски характер. Това се дължи на решенията, които били взети на тях и на тяхното приемане или неприемане от църковното изпълнение.
„Как може, светият и велик събор на Крит да нарече инославните еретически общини Църкви – попита Гортинският митрополит Йеремия – те казаха, написаха и подписаха термина инославни християнски Църкви. Какво следва оттук нататък: и еретиците станаха „Църква“? Тогава за каква ЕДНА Църква говорим в Символа на вярата.“
Авторитетна
Лимасолски
Тази седмица Навпактският митрополит Йеротей (Еладска православна църква) излезе със специално заявление, в което твърди следното:
Председател