За читателите навярно ще е спасително да узнаят, че по време на опелото на стареца през 2009 г. е засвидетелствано чудо – часове след кончината си той се усмихнал и тази негова усмивка е документирана от братята във Ватопедски манастир.
Предлагаме на вашето внимание кратък откъс от книгата "За края на света и Антихриста", отпечатана за пръв път през 1970 г., в която старецът излага учението на Църквата за последните времена.
Грехът и грехолюбието са съществували винаги и в повечето случаи са се изразявали в страшни престъпления. Но тези прояви на греховността, не бидейки масови явления, винаги са имали повече или по-малко скрит характер. Трагизмът и пагубността на сегашната ситуация е в това, че злото е станало всеобщо, а неговите проявления – безкрайно нагли и цинични, освен това, те се превъзнасят еднакво като подвиг и добродетел, удостояват ги с високи награди.
Следва особено да се спрем върху причините за това всеобхватно зло, символично да ги определим като вклиняване в човешкото сърце на “друго” божество, чиито дела са противни на истината и съда Божий. За хората на нашия злополучен век истинно е тялото на тая смърт (ср.: Рим. 7, 24), прилепящо ги към земята, т.е истинно е станало сухото и безплодно “научно знание”, заедно с прословутия “хуманизъм”. Хуманизмът породи материализма, материализмът – атеизма, атеизмът – комунизма. Комунизмът на своя ред породи нихилизма, релативизма и всичко, каквото е способен да произведе приживе умрелият човек-богоборец.
Отхвърляйки Абсолюта, човекът станал плосък и едномерен. От този момент за него няма нищо забранено- може безкрайно да се отдаде на все по-нови наслаждения, било то безугледното наслаждение на животинските страсти и направо престъпни наклонности или на безкрайните игри на ума и въображението. С умъртвена съвест, регулираща тяхното поведение като разумни и нравствени същества, хората се снизяват на нивото на чисто биологическите събития, които се управляват от инстинкта.
Хуманизмът – особено в неговата разновидност, каквато изповядва съвременният Запад – е подкопал вярата в Бога, провъзгласявайки човека за “мярка на всичко”. Като определя за основополагаща самоценността на човека и неговото “позитивно” знание, тази идеология призовава да се разглежда света и човешкия живот изключително в светлината на “научните теории”.
Но Бог се открива само чрез вярата. Вярата, и само вярата, са за нас залог за приближаването към Бога и към самото богообщение. По благодатта Божия всичко е възможно за вярващия. Хуманизмът, опитвайки се да обезцени вярата и укорененото в нея богознание, поставя на тяхно място нов идол -«позитивното», или «научното» знание и му определя най-почтеното място в пантеона на лъжебоговете.
И така именно чрез «знанието» — разбира се, не благото и душеполезното, а сатанинското и лъжовното, хората, обогатявайки себе си, отпадат от Бога и е нормално да очакват, че продължаващото поклонение на това “божество”, ще стане за техните потомци причина за окончателна катастрофа.