Древният град Кизик се намирал в Мала Азия, близо до град Троада, на Хелеспонт, който отделя Азия от Европа.За първи път Христовото учение проникнало между неговите жители чрез проповедта на св. ап. Павел. Постоянните гонения срещу християните попречили да се развие там многочислена църковна община през първите три века.
През време на гоненията едни от християните се укривали, като бягали по гори и пустини; други живеели заедно с езичнициге, но тайно вярвали в Господа Иисуса Христа; а ония, които били твърди и непоколебими във вярата си, открито изповядвали името Христово, доброволно се предавали в ръцете на мъчителите и с радост отивали на мъченическа смърт.
Такива били 9-те Кизически мъченици: Теогний, Руф, Антипатър, Теостих, Артем, Магний, Теодот, Тавмазий и Филимон. Те се събрали в Кизик от различни места и, като презрели всякакъв страх от мъчения, прославили Христа, като проповядвали открито, че Той е единственият Бог, Творец на света.
За откритото изповедание на вярата си те претърпели големи изтезания и накрая били обезглавени с меч. Това станало през времето на император Диоклетиан (284-305 г.).
През времето на Константин Велики (306-337 г.) благочестиви християни извадили от земята нетленните им тела и ги поставили в построената в тяхна памет църква в Кизик. При тези мощи ставали много чудеса и много езичници, свидетели на тези чудеса, приемали християнската вяра.