„Какво голямо щастие е да бъде човек християнин!” (из проповед на прот. Евстати Янков).
Роден е на 20 август 1886 г. в много бедно семейство в Чепеларе. Били 4 деца. Майката Мария била благочестива християнка. Когато за първи път Евстати влязъл в църква, било Разпети Петък. Виждайки Иисус Христос на кръста, бил потресен от мъченията, които са Му нанесли хората, и заплакал: „Какво са направили на тоя Човек?”.
Обикнал с цялото си сърце Бога и оттогава не пропускал служба. Имал хубав глас и силна памет, научил наизуст песнопенията и литургията. Събирал децата от махалата и казвал: „Ще играем на църква”. Препасвал престилка, взимал бяла кърпа вместо фелон, правел си кадилница от тиквичка и започвал „богослужението”, сериозен като истински пастир на човешки души, какъвто впоследствие и станал.
Като завършил трети клас, 12-годишният Евстати трябвало да започне работа. Един чорбаджия от Асеновград го приел за помощник в бакалията му. Всеки свободен час момчето тичало в храма. Господарите му видели влечението му към Божия дом, давали му пари и го освобождавали от работа в празнични дни. Когато го пускали да се прибере вкъщи, за да спести средства, извървявал пеша 55-те километра до родното Чепеларе.
В асеновградската църква „Св. Георги” Скопският митрополит Теодосий го чул как хубаво пее „Отче наш” и го взел за иподякон в София. След смъртта му две години по-късно Евстати се връща в Чепеларе, а оттам – в Асеновград. Воден от горещото си желание да служи изцяло на Бога, през 1906 г. Евстати постъпил като послушник в Бачковския манастир, където имало певческа школа. Слугувал и вършел всякаква работа в обителта. Тук го вижда архиерейският наместник на Асеновград Владимир Димитров и го взема за певец в асеновградската църква „Св. Атанасий” и за писар в Наместничеството. Като поспестил малко пари, през 1912 г. се записал в свещеническото училище в Бачковския манастир, открито две години по-рано.
През 1914 г. Евстатий се завърнал в Чепеларе като клиросен певец в храма „Св. Георги”. Скоро се оженил за благочестивата Тодора Найденова, родил им се синът Симеон. Ръкоположен бил за дякон, а на следващата година – за свещеник. С жена му организирали първия църковен хор, на който презвитерата била диригент. За жалост, след 18 г. брак Тодора умира от сърце, споминала се и майка му, и така о. Евстати останал сам да гледа сина си. След като го изпратил да учи в Семинарията, се отдал всецяло на служение на Бога и хората.
В храм „Св. Атанасий Велики” (1835 г.) в гр. Чепеларе прот. Евстати Янков служи от 1915 до 1952 г., цели 37 години! Бил пример за подражание, красив външно и вътрешно, с ангелски нрав, горял в светата Литургия.
На Велики Четвъртък вечерта, когато кръстът се изнася и се поставя в средата на храма, словото му започвало с питането: „Кой е Този, Който виси на кръста? Този, Който създаде цялата вселена! Виждате ли Го какво унижение прие заради нас?” Пеенето му било божествено, чувало се чак в долния край на махалата. Проповедта му – огнена! Идвали от Асеновград и от Пловдив да го слушат. Отец Евстати задължил клисаря да си гледа часовника и ако се увлече, да го дърпа отзад. В него вреше духовната сила, си спомнят съвременниците му. За мнозина о. Евстати бил чутовна фигура в детството им, учител и възпитател от най-висока степен.
Казвал: „Всеки от вас да носи искрата на вярата и където и да работи, да допринесе с нещо за този православен народ в тези безбожни времена”.
Придобил Христовата любов, той проявявал на дело голямото си милосърдие. Ето само някои примери:
- За Рождество Христово и за Великден всички вдовици в енорията, а и в града, намирали под вратите си определена сума пари за посрещане на светлия празник;
- През зимата някой оставял на бедните чепеларци дърва за огрев (всички се досещали кой е тайният им благодетел);
- Снаха му Катя Евстатиева си спомня, че никога не е донасял хляб от църквата, раздавал го по пътя на бедните, които го причаквали;
- „Как вие ще празнувате на пълни маси Великден и Рождество Христово, а вашите събратя ще гладуват?”, подтиквал и другите към милосърдие о. Евстати. Ден преди Рождество Христово например той успявал да събере такова количества храна, че наемал специални хора да я разнасят;
- Като разбрал, че майка и двете й деца са болни от туберкулоза, организирал чепеларци да съберат пари и да купят крава за бедното семейство, като той самият дал по-голямата част от сумата.
- Дете откраднало два хляба от църквата и се уплашило, когато се сблъскало със свещеника на излизане, а той му казал ласкаво: „Върви, мило, върви, и аз знам какво е глад”;
- Благородството му било безгранично. Простил дори на крадците, които нахлули посреднощ в къщата му и насила взели събраните пари за камбанарията. Един от злосторниците след време го поканил да освети дома му, издигнат с крадените средства. Отец Евстати отишъл и направил водосвета. На недоумението на една християнка отвърнал: „Сега парите вече не са крадени, а осветени”;
- Докато бил жив, помагал на всички; благодарение на издръжката му вдовица отгледала 4-те си деца;
- Когато давал пари, не ги броял, отварял кесията и помагал; кога му връщали парите, кога не.
- Помни се трагедията с двама приятели – пийнали си и единият ударил смъртоносно другия. Когато го изпращали в затвора, никой не искал да го погледне. Само о. Евстати се доближил и му пъхнал в ръцете пари: „Сбогом, Костадине, Господ да ти помага!” От затвора осъденият след това му писал, че ако не бил той, щял да посегна на себе си. А парите не ги похарчил, за него те имали друга стойност, били цяло съкровище. Писал още, че съжалява, задето не е слушал съветите му.
Над всички благодеяния било умението му да успокоява душата на човека. При разговор изтъквал положителната страни на всекиго. Как научавал за тегобите на отделните семейства, оставало тайна. Подобно на св. Йоан Кронщадски, отивал там, където имали нужда от него.
След служба хората го съпровождали до дома му, за да имат повече време да споделят грижите си с него. Посещавал болните, без да обръща внимание на немощите си. Когато му било много тежко, казвал: „Моите мъки са нищо в сравнение със страданията на Иисус Христос”.
Бил духовен баща на цялото селище. По време на мобилизацията събрал всички, които щели да заминават за фронта и направил молебен. Нито един от войниците от Чепеларе не загинал, всички се върнали живи! Хората вярвали, че молитвата на техния свят отец ги е спасила. Възрастна жена от Чепеларе си спомня, че дълго нямало вест от мъжа й, който бил изпратен в Охрид. Свекърва й отишла при отец Евстати да се помолят. „Не се тревожи, по молитвата разбрах, че синът ти е жив” , казал свещеникът. И наистина, след няколко дни войникът се обадил.
След като атеистите завзели властта, започнали да притискат отец Евстати да спре да проповядва в църква, но той продължавал безстрашно да свидетелства за Истината. Открито говорел, че антихристът вече е стъпил на земята, че червеният звяр действа, че хората са се разделили. Дългогодишната му духовна му дейност давала плодове. Когато спрели преподаването на Закон Божий в града, всички преподаватели начело с директора изпратили протестно писмо до Министерство на образованието.
Извикали го в общината да го посъветват да не саботира толкова властта, а той отговорил, че като свещеник има определени задължения и не може да спре да проповядва. Казвал, че човек трябва да се извисява духовно, да служи на Бога, а не на тези, които мразят Църквата. Добавял: „За тях един ден всички листове на земята няма да стигнат да се опишат злодеянията им”.
Децата на комунистите го замервали с камъни. Направили срещу него донос, че през царско време уж клеветел учениците и учителите. Представители на безбожната власт го заплашвали, направили опит да го прегазят с камион в тъмното, когато се връщал от маслосвет в един дом. Голяма болка изпитал, когато, за да го сплашат, арестували сина му.
Протойерей Евстати продължавал тайно да кръщава и венчава. Било десетина дни преди Пасха. Обадили му се, че трябва да отиде на свещеническа конференция в Асеновград. Предусещал нещо тревожно, но най-вече съжалявал, че точно сега трябва да напусне енорията си. В града го чакали двама души, които го качили в кола и го закарали в участъка. Смазали го от бой. Прибрал се с огромни тъмни кръгове под очите, но на близките си спестил жестоката истина. На една възрастна християнка дал ризата си със заръката да я изпере, а ако не може, да я изгори. Ризата била цялата кървава, колкото и да се опитвала жената да я изпере, не успяла, кръвта била станала като кора. Наложило се да я изгори.
Започвала Страстната седмица. Отец Евстати жадувал да служи в храма. На Велика Сряда отишъл в „Св. Атанасий”, но му прилошало. Паднал на колене пред иконата на Господ Иисус Христос и дълго плакал, мраморът под него се намокрил от сълзите му. Извикали линейка и го закарали в Пловдив. Станало ясно, че при побоя са му откъснали бъбреците, лекарите отстранили няколко шепи гной от тях. Уринирал и храчел кръв.
+ + +
Бил сияен човек, Божий избраник. Веднъж венчавал в дома си, в който имало молитвена стая (запазена и до днес). Отвън се виждала извънредно силна светлина. Идвала от стаята, в която се извършвало тайнството. На другия ден съседка попитала какво е било това сияние. Снаха му отговорила, че и в съседната стая, детската, блеснала същата светлина, от която децата се събудили и уплашили.
След операцията, към края на Страстната седмица протойерей Евстати успял да се попривдигне и да проповядва от болничното си легло: „Днес нашият Спасител е започнал Своя кръстен подвиг”. В последния му час – отец Евстати Янков умира точно когато забиват църковните камбани, възвестяващи Възкресение Христово (20 април 1952 г.) – болничната стая се изпълнила с невероятно силна светлина, която постепенно се вдигнала нагоре и излязла през тавана. Когато поразените от явлението болни дошли на себе си, видели, че свещеникът вече е предал чистата си душа на Бога. Вътре се носело благоухание. Дошлите лекари съблекли халата му и го хвърлили на съседното легло. Там лежал неподвижно тежко болен, който по-късно оздравял.
Цяло море хора излезли на 2 километра от Чепеларе да посрещнат линейката с тялото на любимия пастир. Пареща мъка притискала всички, всичко наоколо сякаш опустяло! Когато колата се задала, мнозина паднали на колене. Било късно, горели свещи. Шествието с носилото минало през центъра и се отправило към храма. Носачите често се сменяли, тъй като всеки искал да поноси поне за малко владиката на Родопите, както наричали отец Евстати. Бдението било като пасхална служба. Прощаването с духовния водач на Чепеларе на другия ден продължило с часове.
+ + +
За панихидата на отец Евстати Янков на 20 април 2013 г. бяха дошли възрастни жени от Чепеларе и двайсетина православни младежи от София.
В края на трисагия отец Станимир се обърна към събралите се: „Нека разберем, че не той има нужда от нашите молитви, а всъщност ние сме тези, които се нуждаем от небесното покровителство и защита на този праведник, който пътя свърши, вярата опази. Дори в такива трудни времена, в които Църквата беше гонена, той устоя. Да, тялото му не издържа, възрастта също си каза думата, но неговият бодър в Христа дух надви жестоките мъчения, които неговите мъчители се постараха да бъдат такива, че той скоро след това да си отиде от този свят.
Нека всички ние да молим Бог, щото Той да ни дава дори малка частица от тази негова твърдост, от това негово постоянство, от тази негова доброта, от този пламък, с който той устояваше нашите отечески традиции пред лицето на атеистичната власт и мъчителите.
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му во веки веков. Амин!”
Жените раздават от житото и другите приноси и отговарят на въпросите на младите, които отскоро са научили за житието на този свят изповедник на вярата. Момчетата и момичетата си откъсват от здравеца на гроба на отец Евстати, някои взимат и от пръстта. Дошло е времето владиката на Родопите да бъде канонизиран за светец, за какъвто отдавна го почитат в този красив български край.
Храм „Св. Атанасий Велики” в град Чепеларе
.JPG)
На гроба на прот. Евстати Янков в двора на храм „Св. Атанасий Велики”
След панихидата чепеларци разказват за техния любим духовен пастир
+ + +
Използвани са разкази на жители на гр. Чепеларе след панихидата на 20 април 2013 г. и откъси от филма на Марин Градинаров (сценаристи Стефан Илчевски и Ралица Георгиева) „Отец Евстати Янков” от поредицата „Път към Голгота”, БНТ, 2001 г.