Преподобни Сергий Радонежки (1314-1392 г.) извършил много чудеса приживе, но поради смирение и кротост не разрешавал да се разказва за тях, а след блажената му кончина Бог го прославил и дивните явления, станали по неговата молитва, били като пълноводна река.
През есента на 1408 г. преподобни Сергий и светите Петър и Алексий се явили да предупредят игумена Никон: „На Господ е било угодно иноплеменниците (татарите на Едигей) да посегнат и на това място, но ти, чедо, не скърби и не се смущавай – манастирът няма да запустее, а още повече ще процъфти“. Никон и монасите временно се отдръпнали, а след отстъплението на татарите построили новия каменен храм „Света Троица“.
Веднъж на празника на Света Троица един беден слепец, незрящ от седемгодишна възраст, бил изоставен от своя водач, молел се и плачел. Преподобни Сергий му се явил, повел слепеца до раката с мощите и той прогледнал. (Мощите на св. Сергий Радонежки се намират в построения от него голям манастир „Света Троица“, наричан след успението му Троице-Сергиева лавра).
Богословското списание Orthodox Word от 1997 г. публикувало историята на един американски турист, сериозно увлечен по будизма, който посетил от любопитство Троице-Сергиевата лавра. Ставайки впоследствие монах Адриан, бившият последовател на източните практики описал така усещанията си: „За първи път целувах мощи на светец. И в тези „мъртви кости“, се оказа, че има повече живот, отколкото в цяла Южна Калифорния“.
Преподобни отче Сергие, моли Бога за нас!