Завършил Московската духовна академия, но вече имал послушание в Свято-Троицката Сергиева Лавра, светското му име било Александър (Чесноков). Архиереят, който го изпратил да учи, му казал: „Ела при мен, нали аз те изпратих“, а старците от Лаврата говорели: „Ако останеш тук, ще получиш благодат“.
Дълго време не можел да реши какво да прави. Накрая игуменът на Лаврата отец Йероним поставил условието: „Хайде, решавай вече, след обяда ще ни кажеш отговора“.
Александър седял в килията си, не знаел какво да прави, а до обяда оставали пет минути, бил много разстроен. И изведнъж му дошла такава мисъл: ако трябва да остана тук, нека някой ме попита за нещо. И веднага по коридора се чули стъпки, някой почукал на вратата на килията: „По молитвите на светите наши отци…“ Александър отворил и монахът го попитал: „Саша, не ти ли се намира малко сол?“ Той с радост го прегърнал и му подал солта. Облякъл се бързо и хукнал за обяда, а след него казал на игумена, че остава. Игуменът веднага се разпоредил: „Решено е, Александър Чесноков ще бъде подстриган за монах“.
Това се случило през Богородичния (Успенския) пост. Три нощи новопостриганият монах Герман седял в килията си. Когато излязъл, слънцето вече светело и изведнъж видял същият онзи йеромонах, който почукал на вратата му. Тръгнал към него с думите: „Отче, благословете! Знаете ли каква голяма роля изиграхте в моя живот, когато ми поискахте сол?“ А онзи му отговорил с учудване: „Каква сол? Аз си имам своя, нищо не съм ти искал“.
Старците от Лаврата обяснили на отец Герман, че самият преподобни Сергий му се е явил в образа на йеромонах, за да го остави в своята обител. Килията на отец Герман се намирала в Предтеченския корпус, най-крайната вдясно.
В Троице-Сергиевата Лавра, в храма „Св. Йоан Предтеча“ ежедневно се извършва особено последование - молитви над болни хора. От цяла Русия тук идват за изцеление болни, страдащи от нечисти и зли духове – демони. Става дума за особен вид болест, наричана в медицината душевна, а в многовековната практика на лечение в Православната Църква - беснуване, което представлява силно душевно увреждане. В такива случаи казват, че бесът е влязъл в сърцето на човека.
При така наречената отчитка се четат специални молитви, съставени от светите отци още през IV век, болните се помазват с осветен елей, поръсват се с Богоявленска вода и се осеняват с кръста. При това бесовете реагират, като говорят с нечовешки гласове, чува се пукане, ръмжене, викове, те се бият, плачат, разтърсват обладаните, заставяйки ги да извършват странни движения с телата си.
Понякога довеждат болни от други градове, вързани с вериги.
Преди четенето на молитви срещу болести и зли духове винаги се произнася проповед, в която се изследват причините за болестите и се дават съвети как да се избягват дяволските козни.
Използвани са материали и от сайта http://www.wco.ru