След като отец Гавриил изгорил портрета на Ленин, положението му се усложнило, в разследването се включили длъжностни лица от Москва. Разбира се, с него се занимавали тогавашните атеистично настроени отговорни лица. Отец Гавриил претърпял много нещастия, понасял мъчения и разпити. Морили го с глад, не му давали вода, затваряли го в карцер.
Тогава при разпитите следователите прибягвали към различни трикове. Например, 15–20 минути преди срещата със следователя разпитваният бил заставян да изслушва предварително подготвените за следователя инструкции за жестоките мерки, разрешени при разпитите, за различните начини за изтезаване на затворниците, за тежките изпитания, които чакат престъпниците и пр. Имало случаи, когато арестуваните чакали повече от час да бъдат разпитани. Точно така се случило и с отец Гавриил.
Извели го от килията, след това секретарят позвънил на следователя – и ето че тогава започнало това, което никой не очаквал. Вместо обичайния строг отговор се чул изплашен глас: „Аз сам ще вляза и всичко ще изясня“.
Следователят се обърнал към отеца на „ви“. На въпроса „Кой сте вие?“ отец Гавриил, както обикновено, започнал: „Аз съм прах, нищожество…“ Следователят повторил въпроса, и отецът започнал да разказва биографията си. Усмихвайки се, следователят казал на отец Гавриил, че той знае всичко за него, и повторил въпроса, добавяйки една дума: „Кой сте вие за Господа?“ След това той казал на стареца: „Докато чакахте, тук влезе една жена в старинна дреха и ме предупреди: „Трябва заради Господа Бога да освободите този човек, който чака в коридора. Имайте предвид, че ако не окажете помощ, не само вие със семейството ви, но и вашите потомци поколения напред ще бъдат лишени от Божията благодат – ще бъдете проклети“.
Старецът учудено попитал: „Как изглеждаше тази жена? Ние чакахме пред вратата и никой не е влизал и не е излизал от вашия кабинет“. Следователят описал жената и батюшка Гавриил с необикновен блясък в очите казал: „Това е била Пресвета Богородица!“.