Разказаха ми за един монах, който се отличавал с детска простота. Веднъж, когато в тяхната калива пресъхнал кладенецът, той спуснал с въженце в него иконата на свети Николай с думите: „Светителю отче Николае, ако искаш да продължа да ти паля кандилото, издигни се заедно с водата – ти можеш да направиш това. Виждаш колко хора идват при нас, а нямаме питейна вода!".
И о, чудо! Водата постепенно започнала да се повдига, а заедно с нея и иконата на светеца. Монахът я взел, целунал я с благоговение и я занесъл в храма.