Веднъж се случила дълга засуха, поради което се очаквал страшен глад. Целият народ бил в голяма скръб. Христовият светител заедно с гладуващия народ тръгнал към църквата на свети великомъченик Евстатий, която се намирала извън града, и там умолявал Христовия мъченик заедно с тях да се помоли на Господа и да изпроси от Него дъжд, за да се насити изсъхналата земя.
След това той поставил недалеч от църквата на издигнато и открито място жертвеник и Божествен престол и започнал тук да извършва безкръвната жертва, като със сълзи се молел на Господа. При това преподобният не разтворил виното в светата Чаша с вода, както това се прави обикновено, но устремил ума си към Бога и усърдно се молел Самият Бог да изпрати свише вода и с тази дъждовна вода да разтвори виното в Чашата и заедно с това да напои и изсъхналата земя. И молитвата на светеца била тъй силна и действена, че веднага завалял силен дъжд, който не само разтворил виното в Чашата, но достатъчно наситил и земята.
Скръбта на всички хора, които били там, се превърнала в радост, и всички прославили и благодарили на Бога. През тази година имало изобилна реколта от плодове по молитвите на Божия угодник Акакий.
+ + +
В тази страна имало и една пълноводна река, която много често излизала от бреговете си и наводнявала околните селища. Веднъж реката така необичайно се разляла, че дори големите сгради, недалеч от нея, били съвсем наводнени, а някои били разрушени; с всеки час реката се разливала все повече и заплашвала да потопи множество околни жилища.
Тогава Христовият светител Акакий, като видял колко много страдат хората от това наводнение, се приближил към реката и като се помолил на Бога, положил недалеч от брега камък, като забранил на реката да преминава зад сложения от него предел. Реката влязла в бреговете си; и въпреки че водата в нея значително се увеличила, не излизала по-далече от онзи камък, с който светителят като с някое препятствие я заключил в нейните брегове.
+ + +
На осемнадесет стадия от споменатия град имало една много красива и равна местност, която принадлежала на гърците и се наричала Миасина. Сред нея се простирала голяма равнина и по посока на изток течала бърза и чиста река, която се наричала Азор или Азур; тази река протичала през няколко езера. На най-красивото и високо място се намирало идолско капище, обкръжено от градина с плодни дървета, оросявани от водите на едно от езерата на река Азур. Това място било осквернено с бесовски мерзости, тъй като тук често се събирали гърци, които се покланяли на идолите и принасяли нечестиви жертви на своите богове.
Свети Акакий, възревнувал за Христа, поискал да очисти мястото и да го освети за прослава в него на Истинския Бог. За тази работа му се наложило доста много да се потруди, защото езическите жреци силно се противели на намерението му, като не давали своето идоложертвено място. И когато светецът започнал да строи там църква в чест на Пресвета Богородица, тези зли хора всякак го възпрепятствали – това, което вярващите построявали през деня, през нощта нечестивите идолопоклонници разрушавали.
Но светият Христов угодник Акакий, като се въоръжил срещу тях с молитва, победил враговете си. Той, с Божията помощ, разрушил идолското капище и построил храм в чест на Божията Майка. Като осветил храма, превърнал в обиталище на светите Ангели онова място, което преди служело за жилище на бесовете, и устроил обител при храма на Пресвета Богородица за живот на добродетелни монаси. Така там, където по-рано се извършвали нечестиви кървави жертви на дявола, сега започнала да се принася безкръвната чиста жертва на Истинския Бог и ежедневни славословия и молитви.
По благодатта на Пречистата Божия Майка и по молитвите на чудотвореца Акакий на това място ставали чудеса, които гърците като виждали, оставяли своето безчестие и се обръщали към вярата в Христа Бога. Ще припомним едно от станалите там преславни чудеса:
Случило се така, че строителите на споменатия храм поради невниманието си неправилно построили църковния свод, и когато Христовият светител Акакий извършвал в олтара Божествената служба, сводът се наклонил навътре и вече щял да падне. Като видели това, всички, които били в църквата, в безредие започнали да излизат от храма; но светителят възгласил:
- Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша[19]? Падането на църковния свод веднага спряло и той, по молитвите на светеца сякаш увиснал във въздуха, поддържан от молитвата като от някаква твърда основа. И останал така, докато светителят завършил службата и излязъл с клира си от църквата. Едва излязъл, и сводът с грохот паднал на земята, без да причини вреда на никого.
Веднъж в един друг храм в селището, наричано Самурия, този добър пастир на словесните овци предлагал духовна храна на своето стадо, като проповядвал словото Божие. По време на беседата му с народа множеството лястовички, които били там, със силните си викове заглушавали гласа на преподобния и пречели на народа да слуша думите му, и понякога почти не се чували словата, които излизали от богогласните уста на епископа. Тогава, като прекъснал за кратко беседата си, той се обърнал към лястовичките и им заповядал в името на Създателя да млъкнат и да прекратят виковете си. Лястовичките веднага замлъкнали, не можели да издадат нито звук, и отлетели, като напуснали гнездата си. Оттогава лястовички не свиват гнезда там и ако някоя случайно долети край храма, не може да чурулика, а като няма бързо прелита край храма и отлита, сякаш прогонена от някого.
+ + +
Недалеч от града свети Акакий имал дом, където живеел, преди да приеме епископския сан. Когато встъпил на светителския престол, превърнал своя дом в болница и убежище за бедните. Светителят често посещавал своята болница, като носел нужното за болните и самичък им прислужвал.
Веднъж, като отишъл при болните по жътва, попитал ги дали си имат всичко и дали нещо не им липсва. Те отвърнали, че всичко при тях е в изобилие и само едно ги мъчи – множеството мухи, които им причиняват големи страдания, като кацат по раните им и ги хапят. Светецът веднага се помолил на Бога, прогонил с молитвата си мухите и им заповядал никога повече да не се появяват тука. И така било до самата кончина на Божия угодник: оттогава в този дом не се виждала нито една муха. Такова чудо извършил този дивен мъж чрез Божията благодат.
+ + +
По същия начин заповядал на жабите, които крякали в езерото и дразнели болните, да замлъкнат. След известно време се съжалил над жабите и ги освободил от мълчанието, само че не изцяло. Защото им разрешил да издават своите крякания тихо, а не така силно, както по-рано.
+ + +
В едно безводно място светителят направил от сух камък да потече извор на студена вода и напоил жадните; и с много други чудни дела удивил света този велик чудотворец.
___________________
Преподобни Акакий, епископ Мелитински Чудотворец (ок. 370 — ок. 438), участвал в Третия Вселенски събор, свикан в гр. Ефес през 431 г.
___________________
[19] Пс. 26:1
[20] Теодосий II Младши – римски император от 408 до 450 г. По негово време бил III Вселенски събор през 431 г.
[21] Несторий поучавал неправилно за съединението на двете естества - божественото и човешкото в Иисус Христос. Казвал, че Иисус Христос се родил от Дева Мария като обикновен човек, следователно имал само човешко естество. Божественото естество се било вселило в Него впоследствие и от време на време го напускало.
[22] Свети мъченик Полиевкт пострадал през 259 г. при римския император Валериан (253-259). Бил посечен с меч в град Мелитина. Паметта му се празнува на 9 януари.