
Това искане ясно показва до каква степен този анонимен човек е жалък роб на този свят. За да изтъкне ненадеждността и суетата на излишната привързаност към благата на света, Господ разказва притчата за богаташа, който получава извънредно богата реколта и започва да се чуди какво да прави с толкова много зърно. Да го раздаде на бедните му се струва прахосничество. Да го продаде веднага след вършитбата, когато зърното е евтино, му изглежда нерентабилно. Той даже не иска да го запази до пролетта, когато запасите на другите ще бъдат разходвани и цената ще скочи, а възнамерява да го складира в продължение на години. С каква цел? За да чака гладна година, когато ще може да продаде житото с огромна печалба. Богаташът не е просто алчен, а е истински кръвопиец.
Възниква обаче един проблем - няма къде да се съхранява такова огромно количество. Затова богаташът взема следното решение: „Ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”. Но той чува Божия глас: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” Забележете, че не казва „ще ти поискам”, а „ще ти поискат”. Христос има предвид бесовете, които отвеждат в ада и душата на богаташа, не проявил милост към сиромаха Лазар.
Преди да произнесе тази кратка, но много поучителна притча, Иисус заповядва на слушателите Си: „Гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си”. Притчата е предназначена да илюстрира и затвърди тази препоръка. Земевладелецът е сигурен в своето богатство и обществено положение, което се доказва от неговото дългосрочно планиране. Ако той е уважаван от хората, мнозина от които зависят от него, в очите на Бога той е безумник. Неговата лудост се дължи на факта, че той богатее за себе си, но не богатее за Бога. Докато трупа имане и се безпокои как да го запази, той забравя по чия воля го е придобил. С тази притча също Христос загатва, че да се пренебрегва постоянното битие и действителност на смъртта е сигурен знак за безумие.
В псалмите четем страшните слова: „Рече безумец в сърце си: „Няма Бог”” (13:1; 52:1). Тази констатация не се отнася за днешния теоретически атеизъм, а за битовия, практически атеизъм. Теоретическият атеизъм предполага интелектуалното убеждение, че Бог не съществува. В арсенала си той включва разни космологически, екзистенциални, нравствени и други „доводи”. Но безбожието на богаташа от притчата спада към друга, често срещана категория.
При битовия атеизъм човек признава, че Бог и душата съществуват. Но той живее така, сякаш Бог не съществува и схваща душата не духовно, а чисто материално като ненаситен търбух. Такъв човек може понякога да присъства от кумова слама на богослужение или да призовава Бога, когато изпадне в отчаяние, но това не променя неговата основна нагласа. Битовият атеист поставя себе си, а не Бог в центъра на вселената. Той е егоист и цени единствено своето благополучие като зеницата на окото си.
Премъдрият Соломон описва как човек се труди, придобива, натрупва богатство и не знае на кого ще се падне то. Той нарича тази неспирна надпревара „суета и гонене на вятър” (2:26). Човек се труди цял живот, постига резултати, но често тези, които продължават делото му, променят или пропиляват всичко. Хората, които търсят утеха в земните неща, рано или късно се оказват горчиво измамени. Тази закономерност се отнася не само за богаташите, но и за всички хора, защото телесното благополучие, смятано от нас за нещо естествено, се оказва илюзия. Дори и да не разберем тази истина на младини или старини, ние непременно ще се убедим в нея след своята смърт, когато в един миг ще се простим с земята, парите, титлите и тялото си.
Eдин американски турист пътувал до Полша, за да се запознае с известен професор по богословие, който бил прочут със своята мъдрост и ерудиция. Когато влязъл в стаята му, американецът с изненада видял, че вътре имало само маса, стол и книги. Озадачен от тази скромна обстановка, той запитал поляка: “Къде са Вашите мебели?” Полякът отговорил: “Моите мебели? А къде са Вашите мебели?” Американецът бил шокиран: “Какви мебели мога да имам? Аз съм само един пътник, който минава оттук”. “И аз съм само пътник”, рекъл мъдрият поляк.Притчата за неразумния богаташ демонстрира мъдростта на този професор и на всички християни, които копнеят за вечното, а не за преходното; за спасението на душата си, а не за напълването на стомаха си; за Бога, а не за мамона.