Източник: Православна младеж
“Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: “Маловерецо, защо се усъмни?” (Мат. 14:13)
Братя и сестри!
Всеки вярващ християнин от опит знае, че колкото и да му е трудно, колкото и безнадеждно да ни се струва понякога положението Господ Иисус Христос бди над нас. Като фар, който чрез светлината на Словото ни предупреждава за всяка опасност, която ни застрашава, като звезда, която ни указва вярната посока, като кормчия, който ще доведа кораба на Църквата до спасителния бряг. За християнина няма място за отчаяние, той не отпуска безпомощно ръце, защото знае, че най-лекият път през морето е пътят към дъното, а в дни на изпитания, когато силите му оскъдяват и изнемогва отправя зов за помощ към Господа.
От днешния евангелски разказ виждаме на какво е способна вярата във всемогъществото Божие и какви са последиците от маловерието и съмнението. Виждаме първоначално с каква силна, непоколебима вяра ап. Петър слиза от кораба и стъпвайки по развълнуваната повърхност на езерото тръгва към Своя Учител. Вярата му в Христа е толкова силна, че физическите закони престават да са валидни за него. А после, отмества своя поглед от Христа, вглежда се в яростните вълни, които го връхлитат и … вярата му се разколебава. Обзема го страх, съмнение и веднага започнал да потъва. И тогава, пред смъртната заплаха, когато нищо не можел сам да направи сред разбунтуваното море, от гърдите му се изтръгва отчаяният вик: “Господи, избави ме!” (Мат. 14:30). Спасителят веднага му подава ръка с думите: “Маловерецо, защо се усъмни?” (Мат. 14:31).
Продължава http://www.pravmladeji.org/node/527