Около масата се нареждат всички деца от Дома и участват в замесването на хлябове. Един от тя, препасан с престилка, с умение замесва тесто. Оказва се, че учи готварство и затова е така вещ в тази област.
Всички слушат за символното значение на съставките на хляба, притчата за кваса от Евангелския текст, научават подробности за просфорните печати, значението на Светото Причастие и животворящата му сила.
Всеки слага просфорен печат на хлебчето и очаква с нетърпение да опита вкуса на прясно изпечения продукт.
Пеем „Богородице Дево, радуйся”. Докато чакаме, разговаряме за примера на светиите, Десетте Божии заповеди и двете, които остави Сам Иисус Христос – за любовта към Господа и към ближния. Разговорът се насочва към живота на св. Константин Кирил Философ. Димитър, един от гостите, разказва как той е разяснявал Светата Троица чрез трите свойства на слънцето.
Идва очакваният момент на споделянето на хляба. Всеки опитва с радост, а някои искат да има повече от уханното печиво.
Възпитатели и ученици си тръгват развеселени и всички се сбогуваме сърдечно, сякаш се познаваме от години.
