Автор: Теодора Георгиева
Йеромонах Самуил е роден на 4 октомври 1872 година в с. Самоводене, Великотърновско. Светското му име е Стефан. Когато поотраства, разпродава бащиното си наследство, а получените пари дарява на Рилския манастир. През 1894 г. младият 22 – годишен младеж е подстриган в Преображенския манастир.
По – късно отреклият се от света е избран за игумен на Калифаревския манастир.
На 5 май 1899 год. е ръкоположен за йеромонах от небезизвестният тогавашен митрополит Климент Друмев. Служи на Бога и в Рилската обител със съгласието на тогавашния игумен Архимандрит Флавиян, с когото се познават. Там йеромонах Самуил служи като ефимерий, певец и член на манастирския събор.
След години на монашеско служение се представя в Господ на 12 септември 1952 година на 79 годишна възраст. Напуска земнияживот, за да се пресели в небесните покои в 4 часа сутринта в болницата в с. Рила. Погребан е в манастирското гробище. Вечна му памет!
Историята на йеромонах Самуил ми разказа неговата племенница по майчина линия Николина Тодорова от Русе. Благочестивата християнка, която измина пътя от града, в който живее до Рилския манастир, за да намери гроба на своя чичо, се увенча с успех.
Ето и нейният разказ:
Казвам се Николина Тодорова и съм родена през 1934 година в с. Баниска, Русенско. Започнах да посещавам Божият дом още като дете. Тогава майка ми ме водеше в църквата “ Св. Марина” в с. Каран Върбовка, Русенско.
В трудни моменти винаги съм усещала Божията помощ. Обичам пеенето – пяла съм на по Великденските служби. Обичам всички светии, но най – много като че ли това е Св. Николай Чудотворец. Всяка година на 6 декември, когато Православната църква почита неговата памет, пълня шаран с орехи.
Още миналата година исках да отида до Рилския манастир и да науча повече за моя чичо – йеромонах Самуил. Но все не ми се отдаваше възможност. И ето тази година най – после успях. Изключително съм щастлива и благодаря на Бога, че успях да намеря неговия гроб. Сега вече ще мога да разказвам на моите внуци и на идващите поколения, че и нашият род сме дали нещо на света.
С Божия помощ миналия месец отидохме с дъщеря ми до Рилския манастир. Там игумена дядо Евлоги ни помогна много. Разреши ни да потърсим информация за чичо ми в архива на библиотеката. Щастлива съм, че дъщеря ми намери гроба на нашия роднина. Библеотекарката ми каза, че молитвите на монаха пазят 7 поколения поред в рода.
Така, че моите вници са последното поколение, за които ходатайства йеромонах Самуил.
За моя чичо, за жалост, не знаех почти нищо, докато не посетих Рилската света обител. За съжаление, бях много малка, когато моята баба ходеше на поклонение в манастира. Тогава с нетърпение чаках да се върне, за да ми донесе от там някакво подаръче.
Винаги съм обичала манастирите – тези святи места.
Прекланям се пред всички обители. Прекланям се и пред монасите – иконописци. Пиша стиготворения. Дори имам издадена стихосбирка. Едно от тях съм озаглавила “Преклонение”, във връзка с манастирските обители.
ПРЕКЛОНЕНИЕ:
Хранилища духовни,
как да ви издиря?
съкровища изконни
родни манастири.
На Кирил и Методий
с езика наш свещен,
през грешния Софроний
достигате до мен.
Един монах Паисий
в чудния Атон,
с перото си изписа:
“Българи поклон!”
Бесилото на Левски
в зимен, черен ден,
живее и до днеска
с българското в мен.
Светилища духовни –
родни манастири,
хранилища изконни
вечно ще ви диря!
Стихотворението написах на 24 август 1983 година в Клисурския манастир във Вършец .
Ценя изключително много духовността и дано по молитвите на Божията майка и на всички светии нашият Господ Иисус Христос да ни даде здраве, благополучие и душевно спасение. Амин!
Снимки - най-горе - Николина на гроба на своя чичо
по-долу - Николина на входа на Рилски манастир