Лопушанският манастир „Св. Йоан Кръстител” във Видинска епархия е известен с чудотворната икона на св. Богородица Милостива, с всевиждащата икона на Господ Иисус Христос, Който следи с поглед всеки, където и в църквата да се намира, с многото свети мощи, със старата си чешма сред двора, която от едната страна представлява Богородично аязмо, с костницата на мъчениците християни, заклани от поробителя след потушаването на Чипровското въстание (1688 г.).
Смята се, че обителта е издигната по време на Първото българско царство, около X век, но се е намирала край село Помеждин, в местността Манастирище. След Чипровското въстание е била опожарена до основи и при пожара са унищожени всички писмени доказателства за съществуването му дотогава.
Жителите на село Лопуш (дн.с Георги Дамяново) дарили земите си за изграждането на новия манастир и заради широкото сърце на онези наши предци и до днес манастирът носи името Лопушански. Строежът на новите сгради започнал през 1850 г. Тогава с възстановяването на светата обител се заел архимандрит Дионисий, който вложил наследството от родителите си изцяло в новото начинание. Дори откупил от османската власт правото да построи храм, по-голям от джамия.
Именно за този голям български църковен народен будител ни разказа по-подробно при нашето посещение игуменът на Лопушанския манастир Велички епископ Сионий:
„Бил е човек с изключителна вяра и с много силен дух и е успял в средата на XIX век да възстанови двата манастира в този район – Чипровския и Лопушанския.
По това време, след Чипровското въстание (1688 г.), са били затворени всички училища. Целият район е бил почти обезлюден. Забраната е била тридесет години да не се заселва никой. След този срок постепенно започват да идват нови хора – потомци на избягалите в планината местни жители, както и много българи от Македония, от Западните покрайнини, от Ниш, от Пирот, българи чак от Албания.
Заселват се в този район, създавайки съвсем друг състав на населението. И само личността на архимандрит Дионисий ги е довела до Църквата, до православието и до българското образование. До този момент са живеели в колиби, абсолютно безпросветни, забравили род, родина, вяра и са били в много голяма духовна нищета. Но неговото идване тук с благословението на Бога въздига отново тези селища и светите обители.
По онова време училищата още не са били възстановени. И той взима на плещите си и тази духовна роля – да възроди училищното дело в целия район. Първоначално прави едно училище тук, в Лопушанския манастир, след това прави още едно в близкото село Лопуш, в което са се обучавали църковни певци и четци. След това възстановява всички селски училища, около тридесет, в целия район. Събира средства от местните хора, от по-богати хора от Берковица и дава заплата на всички тези учители. Имал е и канцелария, и много стриктно счетоводство, от което са запазени няколко тетрадки, сега съхранявани в музея в Монтана.
Архимандрит Дионисий е изключително колосална и духовна личност от Българското възраждане. Бил е много близък приятел и духовен брат, както той пише, на Васил Левски - йеродякон Игнатий. Освен това е бил много изкусен и добър певец и проповедник. Тази високопоставена духовна личност е била като светлина за този край и още приживе хората са го имали за светец. Когато умира, тук се събират хиляди хора от целия район да го изпратят със сълзи на очите си и с едно поклонение пред неговия свят живот и неговото огромно дело и служение.
Миналата година отворихме гробницата му и костите са пренесени в църквата, както видяхте, където грижливо са облечени в монашески дрехи. По стародавна традиция костите на високодуховните и образовани монаси се поставят в храма за общо поклонение и назидание на съвременниците. Защото това е един човек, който е работил във времето на османското робство, човек, който не е имал държавна заплата, човек, който не е получавал нищо от държавата, но със собствени сили и с духовното си убеждение е успял да вдъхнови хората да дарителстват, за да може да се възстановят всички тези училища, църкви и манастири в целия район.
След Чипровското въстание населението от района е жестоко преследвано. Тук, в манастира са избити около две хиляди човека – мъже, жени и деца. Когато архимандрит Дионисий започва да строи голямата църква, попада на масов гроб, много плитък. Веднага прекратяват строежа, правят тази костница, събират всички кости на мъчениците - заклани от поробителя християни, които и до днес са там. Чак след това продължават строежът на храма.
Исках да ви разкажа за архимандрит Дионисий, защото той е истински борец за православието, безкръвен мъченик – завършва разказа си епископ Сионий. - Три пъти е бил осъждан на смърт и трите пъти по чудесен начин се спасява. Да го имаме за пример и да го отличаваме от други негови съвременници. Ние познаваме повече воеводите, тези, които са водили чети. Понякога им се възхищаваме - почти неоснователно или основателно. А тези, истинските църковни будители като че ли ги забравяме”.
Облечени в монашески дрехи, костите на архимандрит Дионисий са пренесени в издигнатия от него храм - умалено копие на църквата на Рилския манастир
Църквата костница в манастира
Игуменът на Лопушанския манастир "Св. Йоан Кръстител" дядо Сионий изпраща поклонници
(За историята на манастира е използвана и информация от сайта bulgariatravel.org).