Изкоренявайте от себе си егоизма, любовта към удоволствията и сребролюбието, защото те, както и всички страсти, ни отдалечават от любовта, отвръщат ни от Бога.
Има три големи изкушения, по същността си те представляват някаква страст. Първата страст, егоизмът, е когато човек обича безусловно себе си и се смята за център на всичко, над всички, за единствен и неповторим. Ето какви са основните признаци на тази страст.
Егоистът не е способен да обича. Никой егоист не обича някой друг. Ако обича, значи обича за себе си, поглъщайки другия, като не му дава да диша. Дори да обикне някой друг, той няма да му позволи нито да говори, нито да гледа, нито да мисли различно от него. И така, егоистът не е способен да обича никого, освен себе си, и като такъв той си има свои собствени разсъждения за нещата. Например, в отношенията между мъжете и жените: той я обича или тя него обича. Но достатъчно е да се случи нещо, което той/тя преценява като предателство по отношение на любовта; да се усложнят отношенията, и предишната обич на егоиста се превръща в омраза. Такъв човек ще се разведе само и само за да се освободи от другия. Нима това е любов?
Пример за любов ни дава Господ: Той толкова ни е обикнал, че е предал Себе си заради нас, макар че ние не сме Негови приятели, а врагове, според думите на св. апостол Павел. Любовта не търси своето, не иска награда, не търси да получи това, което сама дава.
Още един признак, че човек е егоистичен и изпълнен със страсти, е убедеността, че е прав във всичко. Такъв човек смята, че никога не допуска грешки. И затова той никога не иска прошка. А ако му се случи да промълви: „Прощавай, не бях прав“, веднага ще се поправи: „Но постъпих така заради тебе – ти си причината за това…“ Егоистът винаги има готово оправдание за постъпките си, така че той никога не може и да се разкае. Добре е казал за това преподобни Максим Изповедник: както са несъвместими водата и огънят, така не може да има смирение и покаяние там, където има самооправдание.
И тъй, егоистът не може да общува с никого: нито със своя Небесен Отец, нито с другите хора, нито дори със самия себе си и най-близкото си обкръжение.
И тъй, първата страст, която измъчва човека, е егоизмът. Втората, произлизаща от егоизма, е любовта към наслажденията: когато човек обича само това, което му доставя удоволствие. Днес основният критерий е „това ми харесва“. Мнозина задават въпроса: „Защо това е грях? Нали това ми харесва, доставя ми удоволствие – как тогава може да бъде грях? Правим това, което ни харесва, и не ни вълнува дали пречим с това на някой друг? За съжаление, към това привикваме от детинство и оттук възниква липсата на ред в обществото, в брака, в семейството и на работното място. В това именно се заключава страстта към наслажденията. Отнася се и за най-малките неща, които ни доставят удоволствие, и за поглъщащите плътски страсти. Тогава „това ми харесва“ изцяло ръководи нашия живот, и вече няма значение, че унижаваме другия, безразлично ни е какво чувства той, как се отнася към нас. Единствената ни грижа е да правим това, което ни харесва, тоест, напълно да се отдадем на страстта към наслажденията.
Третата характерна страст е сребролюбието. Това е не само любов към парите. Сребролюбието е надежда и любов към фалшиви и суетни неща, тоест надежда не на Бога, а на собственото богатство. Например, човек изпитва увереност поради това, че има много пари, или се чувства беззащитен, когато ги загуби. Един разчита и се уповава на знанията си, друг – на човешката слава, трети – на младостта си. Сребролюбие е всичко онова, което открадва сърцето ни от Бога и го прилепва към преходни неща. Всичко това обаче е напразно, защото и младостта лека полека ще отлети, и силите ще отпаднат, и милионите в банковата сметка няма да бъдат защитени. Добър пример е икономическата криза в наше време. За няколко дни световната икономика рухна подобно на къщичка от карти, започна криза в целия свят. И тъй, когато човек изцяло разчита на суетни неща, него го чака чувство на неувереност и страх.
Бог само два пъти нарича човека безумен. Така, в Свещеното Писание се казва: «Рече безумец в сърце си: „няма Бог“» (Пс. 13: 1). Тоест: рекъл глупавият човек в сърцето си, че Бог не съществува. Бог нарича безумец атеиста, а също и сребролюбеца, защото всъщност сребролюбецът е атеист: неговият бог са парите и славата, и красотата, и силата, и общественото положение. Бог обаче Го няма в тези неща! Това са гнили опори, от които в душата на човека ще се роди страх: страх от смъртта, страх от времето и старостта.
Този страх възниква, тъй като е забравена надеждата в Бога, Който побеждава смъртта, побеждава това, което е тук, побеждава изпитанията на този век. Когато Христос дошъл в света, Той произнесъл думите: „Сега е съд над този свят“ (Иоан. 12: 31). Съд, тоест изпитание, тест за света. А какъв е този тест? Световните икономически кризи не са тест, а само димни завеси. В същността си изпитанията, или съдът се заключава в едно: Христос заради нас стана човек, и от нас зависи ще обикнем ли Христа или ще Го изгоним от нашия живот. В това всъщност се състои съдът. Разумният човек, който е разсъдил за това правилно, не би се заблудил, не би се подмамил от фалшивите неща в този свят, а би стоял здраво и би избрал за себе си Божията любов.
Това не значи, че трябва външно човек да променя живота си – да стане богослов, свещеник, монах и пр., съвсем не! Но това означава, че независимо от нашето положение и от обстоятелствата – в семейството, в работата, в науката – ние можем да обичаме Бога, да виждаме в Него средоточието на нашето битие, да определим целия наш живот, интереси и целия си път, имайки за център Божествената любов и стремейки се към нея. Всичко останало в нашия живот би трябвало да е подчинено на това.
В това именно се заключава успехът или неуспехът в нашия живот. Не е успех човек да стане добър предприемач, да встъпи в сполучлив брак или да има красив дом. Какво, ако е постигнал всичко това?! Всичко изброено може да го има, а може и да го няма. Би било много тъжно, ако успехът на човешкия живот зависеше от това. Истинският успех или неуспех се измерва с нашето отношение към Бога. В това се състои съдът, и разумният човек го съзнава. В Писанието Бог нарича премъдър и разумен този, който е избрал наистина добрата част за себе си (вж. Лука. 10: 42) в живота. Такъв човек е изградил за себе си правилна представа за нещата – съответстваща на действителността, освен това е избрал най-доброто от тях – това което побеждава смъртта, побеждава обстоятелствата, побеждава всичко, което всекидневно обременява човешкия живот.
И тъй, този, който е предан на Бога, който се стреми към Него, не трябва да се поддава на окръжаващите обстоятелства, колкото и трудни да са те. Той трябва да се научи достойно да им противостои, извличайки от това полезен урок. Трябва да се справяме с всяко изпитание, което ни очаква.
Да, с всяко обстоятелство, с всяко изкушение, събитие, подлагащо ни на изпитание, сме длъжни да се научим да се справяме така, както трябва! Тогава до нас ще се докосне Божествената благодат: тя винаги посещава човека, който се стреми към нея. Бог ще ни посочи изход от безизходното положение. Той Самият е разрешението на трудностите и пътят, който води човека към истинската цел на неговото съществуване. Христовата Църква ни дава надежда в живота, основа за правилна преценка за всичко, с което се сблъскваме в света. Стоейки върху нея, ще направим най-правилния избор, с който ще преодолеем невзгодите и ще изпълним живота си с радост и мир, каквото и да се случва около нас.
Снимка: https://pouke.org/