Св. великомъченица Марина била дъщеря на езически жрец, но обхваната от любовта Христова, озарена от Словото на истината, 16-годишната девойка надмогнала езическия дух в себе си и страха от човеците – пръв неин гонител станал собственият ? баща.
Честваната днес (17 юли) светица великомъченица Марина изпълнила евангелския призив: „Пазете вярата си! Бъдете верни на Христа и Неговата света Църква докрай, до смърт.” (Откр. 2:10).
Тазгодишният празник на св. великомъченица Марина в столицата започна със света божествена Литургия в катедралата „Св. вмца Неделя”. Оглави я викарият на Софийския митрополит – Знеполският еп. Йоан. Заедно с него съслужиха ставроф. иконом Ангел Ангелов – протосингел на Софийска св. митрополия, храмовото духовенство начело с предстоятеля му ставроф. иконом Мина Минчев и столични духовници.
Знеполският епископ Йоан разказа, че св. Марина е живяла в Антиохия през III век, когато римската езическа власт преследвала жестоко християните. Млада и физически слаба, тя имала сила от Бога и показала такова духовно мъжество, че подвигът ? се превърнал в гореща проповед на вярата. Защото, по думите на св. апостол Павел: "Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите. Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните" (1Кор.1:27).
Св. Марина презряла и младостта си, и хубостта си, и съблазните на земята, превъзмогнала най-големия идол на езическия дух – себелюбието си, и така ни учи да преодоляваме духа на идолопоклонството в нашия живот - подчерта владиката. - В дух и истина да станем вестители на доброто и любовта, което е възможно, ако носим духа Христов.
По думите на нашия Господ Иисус Христос: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим" (Иоан 14:23). Жилище в нашите души.
След края на богослужбата, с литийно шествие духовниците и многобройният народ се отправиха към близкия, възстановен преди близо пет години храм в двора на Софийска св. митрополия, посветен на св. великомъченица Марина.
До XVI век тук се е издигала митрополитска катедрала на името на св. вмчца Марина. Тя е била главната църква на тогавашна София. В нея за известно време се намирали мощите на св. крал Стефан Милутин. А след изгарянето на св. Георги Софийски Нови (11 февруари 1515 г.) костите му са били пренесени също тук. Към храма имало и училище. Вероятно през 1585 г. старият храм е бил разрушен от земетресение.
Основите на днешния малък митрополитски храм „Св. великомъченица Марина” са положени в края на 2003 г. лично от Негово Светейшество блаженопочившия Български патриарх и Софийски митрополит Максим. Строежът е завършен през 2007-2008 г. Миналото лято Патриарх Максим за последен път благослови присъстващите на храмовия празник, завещавайки ни да бъдем пламенни във вярата, както е била „огнената Марина”.
Владика Йоан призова да се помолим на св. великомъченица Марина да се умири страната ни, да даде Бог мъдрост, чувствителност и усет на управляващите да водят народа в духа на истината и на вярата.
„Ние сме грешни, затова трябва да се държим за Христос, тъй като човешката природа е изменчива. Да се смирим най-вече, да имаме вяра, надежда и упования в Бога – онзи силен дух, който са имали светиите. Времето няма особено значение, има значение ние накъде вървим – пред съда Христов ще се разкрие всичко, когато се отворят книгите със записаните дела на всеки един от нас. Надеждата ни за милост е в пълнота тук, сега, защото след смъртта няма „поправителен изпит”, не може да има покаяние”.
За днешния празник Негово Преосвещенство Знеполският еп. Йоан отслужи водосвет и поръси присъстващите за здраве и премахване на всяко зло. Той разказа, че от Ватопедския манастир на Света Гора, Атон, преди време са подарили на Неврокопска епархия една по-голяма частица от мощите на св. великомъченица Марина. След това с личното благословение на блаженопочившия Български патриарх Максим Неврокопският митрополит Натанаил е дарил една по-малка частичка за възстановения храм в столицата. Така сега св. Марина присъства осезаемо и с духа, и с частица от мъченическото си тяло в този малък митрополитски храм, който продължава да се изписва и да става все по-благолепен.
Украсената с цветя икона на св. великомъченица Марина
Ковчежето с частичката от св. мощи 
Молитва пред светите мощи 
Началото на литийното шествие 
Литийното шествие се отправя към близкия храм "Св. Марина"
Литийно шествие
В храма "Св. великомъченица Марина"
Патриаршеският викарий Знеполски еп. Йоан 
Водосвет
Пред храма "Св. вмчца Марина" в двора на Софийска св. Митрополия 
Красивата мозаечна икона на св. Марина над входа
Към митрополитския храм "Св. вмца Марина"