Храмът „Св. пророк Илия“ в село Славовица е построен през 1850 г. Зографисван е повече от четиридесет години от майстори от Самоковската школа. От двадесет години по седмица в месеца и на големи празници тук идва да служи протойерей Иван Димитров, който през останалото време е свещеник в енорията на храма „Св. Богородица – Животворящ източник“ (Подуянската църква) в София.
Най-новата придобивка на благолепния каменен храм (стените му са с дебелина 1.10 м) е новата камбанария, която се вижда отдалече.
Село Славовица спада административно към община Септември, а духовно – към Софийска епархия, Ихтиманска духовна околия. Известно е като родното място на министър-председателя на България в правителството на БЗНС Александър Стамболийски (1879-1923) и на нинездравствуващия Американски, Канадски и Австралийски митрополит Йосиф.
Да огласят с песнопенията си утренята и светата Божествена литургия на храмовия празник бяха дошли свещеник Костадин Тренев и псалтът Павел Николов от столицата, заедно с други вярващи от най-големия български град и от съседните населени места. Но всъщност това е най-вече празникът на село Славовица, затова неговите жители бяха положили и най-много труд за организирането му, начело с предстоятеля на храма и клисарката леля Руска.
В края на службата прот. Иван Димитров се обърна със слово за св. пророк Илия към дошлите да почетат великия пред Бога закрилник на селото:
„Братя и сестри, днес честваме храмовия празник на нашата църква, на селото, патрона, защитника свети Илия. Той не само защитавал вярата в истинския Бог, не само бил голям молитвеник, но и толкова поревнувал за Бога, че се помолил на Бог, като видял колко са неправедни хората, и Той затворил небето за три години и шест месеца. През това време първо живял в пустинята, където един гарван му носел храна. След това Бог го пратил в Сарепта Сидонска, да живее при една вдовица, в чийто дом нито брашното, нито олиото свършвали, защото Той бил благословил да извират в съдовете, в които се съхранявали. Когато умира синът на тази вдовица, св. Илия се помолил на Бога и Той го възкресил.
Трябва да го почитаме свети Илия, защото знаете, че тук много често падат поройни дъждове, градушки и реколтата се унищожава. Спомняте си, че когато дойдох, възстановихме на Свети Дух корбана, който се е правел някога в стари времена точно против градушки. И слава на Бога, знаете, че градушките закачат само частично нашия синор, но повечето бият по съседните села.
Нека да пазим паметта на свети Илия, да се радваме за неговото застъпничество, да му се молим и по неговите молитви наистина Бог да даде благодат, да възвърне живота в селото и да ни дарува всичко, от каквото се нуждаем, за здраве и за спасение. Нека Бог да ви благослови и помилва. Амин“.
След раздаването на нафората беше отслужен водосвет и бяха осветени приносите, след което всички участници в тържеството опитаха от превъзходния корбан („корбан" означава дар Богу) в просторната трапезария и отнесоха по домовете си благословението на светия старозаветен праведник Илия.
