.JPG)
Автор: Василка Нанева На 29 утрената и светата Литургия оглави Негово Високопреподобие архимандрит Даниил, който служи в главната катедрала на Сръбската православна църква „Св. Сава” в Белград. В службата освен свещенослужители от столичния храм „Св. Неделя” взеха участие още трима сръбски духовници: йеродякон Йоан от манастира Сланци, метох на Хилендарския светогорски манастир, отец Даниил, игумен на построения от светителя Бански манастир „Св. Стефан” (близо до пътя Митровица – Нови Пазар) и игуменът на манастира „Св. Йоан Богослов” в Поганово, Нишка епархия, отец Мардарий. Сръбското присъствие в митрополитската катедрала „Св. Неделя” беше подсилено и от десетина миряни, дошли специално за празника.
В края на светата Литургия раката с мощите на св. крал Стефан Милутин беше отключена. След като свещенослужителите направиха земни поклони пред тях и благоговейно ги целунаха, св. мощи бяха внесени тържествено в олтара, а през това време и духовниците, и народът пееха: „Свети боговенчани кралю Стефане, моли Бога за нас!” Това е припевът на акастиста на светеца, който се чете всеки вторник през годината, след службата. На 29 октомври той отново може да бъде чут, този път особено тържествено, тъй като по време на четенето му се извършва преобличането и почистването на светите мощи. След като се сложат новата риза и одеждите, те се връщат обратно в кивота, носени високо над главите на свещениците и дяконите. Това е единственият ден в годината, когато мощите могат да бъдат целунати директно, след което капакът на раката отново се сваля и заключва.
Образуват се три опашки: за поклонение на мощите, за получаване на парченце от ризата на светеца и за нафора. Така завършва началото на първия ден на празника. Следват вечернята и светата Литургия на другата сутрин, на 30 октомври, когато службата е архиерейска, а храмът е отново изпълнен с народ.
От онзи далечен 30 октомври 1317 г., когато завършва земният живот на сръбския крал св. Стефан Милутин, са изминали седем века, а почитта към светеца е все така силна, най-вече сред българи и сърби. Освен че изпълнил обещанието си – колкото години царува, толкова църкви да построи (на брой 42!), Бог прославил светият крал и заради неговото милосърдие – една от главните християнски добродетели. Той построил болница в Цариград при манастира „Св. Йоан Предтеча”, бил изключително благочестив и състрадателен човек. В житието му е отразен фактът, че той често излизал тайно през нощта от двореца си и облечен във вехти дрехи отивал при бедните, за да им раздаде пари, храна и облекло. Което още веднъж потвърждава истината, че богатството само по себе си не е грях, стига да не привързваме сърцето си към него.
След Косовската битка (1389 г.) мощите на светеца били пренесени от Банския манастир в близкото рударско селище Тренча, а към 1460 г. те били пренесени от Тренча в София от тогавашния софийски митрополит Силваний. По това време София била седалище на румейлийския бейлер-бей. И днес те са на особена почит в столичната катедрала „Св. Неделя”, наричана дълго време от софиянци „Св. Крал”.
