В навечерието на 22 октомври 2024 г., когато светата Църква отбелязва празника Прославление на св. мощи на св. Евтимий, патриарх Търновски, в Бачковската света обител „Успение Богородично“ бе отслужено всенощно бдение, предстоявано от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний при молитвеното присъствие на Йеротей III – митрополит на островите Лимнос и Свети Евстратий, епископ Сионий – игумен на Бачковската света обител и Велбъждски епископ Исаак - втори викарий на Софийския митрополит. На самия празник Бълг
Заедно с Негово Светейшество в богослужението взеха участие Техни Високопреосвещенства: Йеротей III – митрополит на островите Лимнос и Свети Евстратий, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Доростолски митрополит Яков, Сливенски митрополит Арсений, Техни Преосвещенства: Мелнишки епископ Герасим – главен секретар на Светия Синод, Велички епископ Сионий – игумен на Бачковската света обител, Белоградчишки епископ Поликарп – викарий на Пловдивския митрополит, Браницки епископ Пахомий – първи викарий на Софийския митрополит, Велбъждски епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит, архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Максим (Глухчев) и част от братството на Светата обител, както и духовенство от епархията и страната. В службата също взе участие свещенство от Грузия – протойерей Ираклий, йеромонах Макарий и съпътстващо духовенство.
Църковните песнопения в богослужението бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – секретар на Софийска света митрополия, хор от софийски псалти, ръководен от доц. д-р Любомир Игнатов, както и детски хор „Св. Серафим Софийски“, София с диригент г-жа Анелия Кочева.
Архипастирското слово на Негово Светейшество бе посветено на духовния подвиг на св. Евтимий Търновски и поуките от миналото, които могат да бъдат отнесени към съвременната действителност:
„Небесна радост изпълва душите ни днес, когато сме събрани около светите мощи на многоотруденото и многострадално тяло на светия наш отец Евтимий, патриарх Български – последен предстоятел на родната ни Църква преди падането на България под османско иго.
Няколкото години, които той прекарва тук, на мястото на заточението си, са били достатъчни, за да се възпламени почитта и преклонението към него, та пламъкът на това почитание да запази горящо кандилото при неговия гроб столетия наред. Той е един светилник на вярата в Бога, на Когото св. Евтимий поверява целия български народ, за да бъде запазен през тъмните векове на робството. Но велможите, които били разединени от ежби и политически пристрастия в своите борби привличали като наемници тези, които впоследствие ги поробили. Така велможите се превръщали във васали и се налагало да участват във военните походи между поробителя и единокръвните си братя по вяра. Но Бог поругаван не бива (Гал. 6:7); Господ е казал, че всяко царство, разделено на части една против друга, запустява (Мат. 12:25).
За съжаление, тези политически ежби не само довели до разорение на народа, но двамата царстващи братя Йоан-Шишман и Йоан-Срацимир враждували помежду си и изпращали войски един срещу друг, а политическите пристрастия се пренесли и на църковна почва. Така, Йоан-Срацимир се откъснал от духовното паство на св. Евтимий и се обърнал към Константинополския патриарх, за да ръкоположи за митрополит на Видин свой избраник.
Голям урок за всички нас е, че по време на Възраждането това, което събуди народа, бе единството, като първо беше извоювана църковната свобода. И понеже оттеглянето на Божието благословение се случи именно заради раздорите, Господ допусна народа да претърпи голямо разорение и така, като мине достатъчно време, да се опомни. А когато сме съединени във вярата, то и Божието благословение е с нас и Бог промисля благоденствени дни.
Другият урок от живота на св. Евтимий е, че докато вижда постепенното разорение и завладяване на земите, той продължава да изправя писмеността, да провежда реформи, да превежда и поправя богослужебните книги и сам напредва в святост, като очиства душата си и пребъдва в онова, което е усвоил от своя учител св. Теодосий – непрестанна молитва, благочестив живот и предана служба на Бога. Той не престава да поучава и да призовава към единство, към разгаряне у пасомите на любовта към Бога и човеците.
Когато разбира, че е Божия воля народът да падне под робство заради греховете си, светият патриарх оплаква неговата съдба, но и го окуражава. Като християни ние сме призвани да се стремим към небесното Царство, а то се усвоява в душите, когато се отречем от своите пристрастия и се обърнем сърдечно към Бога, изпросим прошка за нашите грехове и приемем с благодарност кръста, който Бог ни възлага. Така е говорил св. Евтимий и чрез крепката Божия десница, след много раздори и страдания, народът могъл единствено да се смири и да обърне взор от земните пристрастия към придобиване на царството Божие“.
В края на своята проповед патриарх Даниил благопожела на вярващите:
„Да пазим единството на Църквата и народа ни, да пазим вярата в нашите сърца чиста и неповредена от ереси и зломислия. Това загубихме и затова Господ допусна разорението на народа. Това ни събра по време на Възраждането и ни възвърна Божието благословение. Нека пазим Божиите дарове – вярата и богозаповяданото единство, за да имаме Божието благословение и надеждата за добри дни на нашето отечество и народ. Нека св. Евтимий Търновски ни запази от всякакви трудности, които най-често сами си създаваме, да ни преведе през изпитанията, като съхраним чиста и непорочна вярата, за да наследим небесното Царство, към което Господ ни е призовал, а светиите ходатайстват да бъдем в неговата радост“.
След светата Литургия епископ Сионий изказа благодарност на Негово Светейшество за участието в празника на Светата обител, а хористите изпяха многолетствие.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Стамен Пепелишев