Скъпи в Господа братя и сестри,
Както знаем, Христовата Църква според православната еклесиологията е свята, без недостатъци, а нейна Глава е Сам Господ Иисус Христос, Който я ръководи и направлява.
В този свят, както прекрасно обяснява преп. Иустин Попович, Църквата неизбежно е подложена на гонение във всички времена по внушение на лукавия, по подобие на това, както беше гонен нашият Господ. Но макар врагът на човешкия род да ожесточава гонителите на верните, Светият Дух ги облагодатява и освещава чрез Светите тайнства. Или както ни учи св. Йоан Златоуст, Църквата Христова не може да бъде победена и който воюва с нея, неизбежно е обречен на провал и на погибел.
Затова църковната история познава безброй случаи, когато е изглеждало, че Бог е безсилен, но това е било само привидно. Ще припомним, че в такива моменти на тежки изпитания верните винаги са прибягвали до засилената църковна молитва, при която Господ се е намесвал и е помагал. Молитвата е била и ще бъде винаги най-силното оръжие на християнина, което извиква Божията помощ и намеса без съмнение. Нека си спомним един по-близък момент от родната ни църковна история, когато трябваше през 2024 г. да бъде избран предстоятелят на Българската православна църква. Тогава Църквата с едно сърце и с един глас измоли от Бога своя пастир, който дори не беше със специално ушити одежди – което показваше, че самият той не е очаквал да бъде избран. За много от вярващите този избор бе Божие чудо, Самият Господ, Който наложи Своята воля.
Тук с вас ще споделим, че в личен разговор приснопаметният игумен схиархимандрит Амвросий Зографски през 2020 г. сподели своята искрена радост и удовлетворение от служението и позициите на неотдавна избрания тогава митрополит Даниил. Не е тайна за вярващите, че по това време дядо Амвросий бе напълно изолиран от църковния живот в България, което никога не се бе случвало в българската история – игуменът на Зографския манастир да бъде изолиран и нежелан, за което свидетелстват и двете писма от Зографския манастир (тук.)
Днес същите „сили“ се опитват да поставят в определени ситуации и патриарх Даниил като използват наболялите теми за разделението в православния свят и за икуменизма, и да внушат, че патриархът е изменил и отстъпил напълно от предишните си позиции на епископ.
Както е известно, Божият народ в България, като наследство от духовния живот в Църквата от времето на дядо Максим, има здрава догматична и канонична основа. По време на неговото над 40-годишно ръководство в центъра на християнското просвещение беше поставено светоотческото учение, което изцяло отрича икуменизма и го определя като ерес (виж. тук).
Няма смисъл да се коментира изобщо възможността да се извършват съвместни молитви и съслужения с инославни, които са забранени от Вселенските събори. Тук ще добавим, че нашият сайт близо двадесет години имаше Божието благословение да запознава читателите си със светоотеческата мисъл по всички посочени въпроси – мисъл, която е Боговдъхновена, т.е предадена ни от Светия Дух.
Тези много чувствителни теми за православните християни в България се използват с цел да се породят съмнения относно чистата вероизповедна позиция и авторитета на патриарха и да се създадат настроения сред църковния народ и клира, които го подкрепят.
В тази връзка бихме искали да подчертаем, че за всички тези ситуации, включително последното решение за честването на празника на св. Йоан Рилски в Рилския манастир, Негово Светейшество патриарх Даниил не е бил инициатор, нито ги е подкрепил – напротив. Но разбира се, има заинтересовани да си мислим така, затова и не са цитирани протоколите от заседанието на Светия Синод в публикуваните решения.
Ето защо призоваваме православните християни да не се поддават на непотвърдени внушения, да не допускат да се очерня авторитетът на нашия първойерарх. Нека всеки по своята съвест да постъпи относно решението на Св. Синод, но нека усилим молитвите си за българския патриарх и да вярваме искрено, че „Господ обича правдата и не оставя Своите“ (Пс. 36:28). Амин!