Автор: Явор Георгиев
Източник: Алтернатива 60бр.
„Църквата не предлага система, а ключ; не предлага план на Града Божий, а средство да се влезе в него. Може би някой ще се загуби, защото няма план. Но всичко, което ще види, ще го види без посредник, ще го види пряко и то ще бъде реално за него; докато този, който само изучава плана, рискува да остане отвън и да не открие нищо”. прот. Георги Флоровски
Бих искал да поразсъждавам за един проблем или по точно за един капан в който попадат мнозина вярващи. Става въпрос за ДУШЕВНИЯ НИ КОМФОРТ. Градим го с години, със старание, събираме парче по парче големия пъзел на нашия мироглед, на нашето разбиране що е Бог, що е човек, що е истина. Много ревностно пазим "реда" на вътрешния си свят. Така създаваме някакви правила и се чувстваме сигурни, защитени, по-малко уязвими. И всеки опит за по-сериозно сътресение и объркване ни кара да се чувстваме буквално нещастни. Ние сме доволни с реда и яснотата в нашата вътрешна стая, спокойни сме с логиката, с която сме си устроили живота. И ето тук вече е поставен капанът. Започваме да се самозалъгваме, че подредеността на духовния ни живот се постига с комфорт и „подреденост” на душевното ни състояние.
Няма нищо лошо в стремежа за подреденост на душевния ни живот, но много често за някои хора това прераства в главна цел на техния живот. Прекаленият стремеж за душевен комфорт кара човека да се пригоди към някакви разбирания и правила, които му носят спокойствие и да престане да бъде ентусизиран в жаждата за истината. Това душевно спокойствие понякога може и да изиграе лоша шега – то кара тези хора да започнат да гледат «отвисоко» на невярващите и на тези, които още търсят истината и смисъла на своето съществуване. Ако не се вземат мерки, човек може да стигне до там, че да си помисли, че душевният комфорт, който е придобил е потвърждение за истиността на пътя, по които е поел. Така ли е обаче? По такъв ли начин Бог общува с нас, това ли е критерият за истина? Съизмерими ли са душевен и духовен живот?
Начинът, по който действа Светия Дух в човешкото сърце често е свързан с причиняването на болка. Това става всеки път, когато Бог докосне човешкия логичен мироглед, който носим в сърцата си. Неповторимият начин, по който Светия Дух чисти страстите от човешкото сърце е болезнен и не може да бъде по друг начин, след като човешката природа е толкова силно пропита от греха. Именно в такива кризисни моменти се изпитва жаждата ни за истина. Бог не ни е гарантирал постоянно усещане за душевен комфорт, а по-скоро усещания за падения и възход. Значи ли обаче това, че не трябва да се стремим към душевно спокойствие? Не, просто жаждата ни за истина би трябвало да е по-важна от душевния комфорт и спокойствие. В такива кризисни моменти християнинът трябва да събере сили и да преодолее болката, да се откаже от себе си и да последва Бога, а не да се скрие в своя душевен комфорт. Човек трябва съвсем искрено да си отговори на въпроса: Колко много са нещата и приоритетите, които поставяме по-високо от жаждата за търсене на Истината, имам предвид истината като личността на Иисус Христос, който казва: «Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене» (Йоан 14:6). И тогава ще разберем защо имаме душевен комфорт, а вътрешно се чустваме празни. Бог е вложил у всеки човек стремеж към истината и ако човек е безкомпромисен към себе си в нейното търсене, то Бог ще се открие на това сърце.
Накрая ще завърша с думите на прот. Александър Шмеман за действието на Светия Дух: "Не трябва ли пак да осъзнаем и почувстваме, че цялото християнство от една страна, е велика скръб по Светия Дух и ЖАЖДА за Него, а от друга, радостен опит за Неговото пришествие, пребиваване, дихание. В Свещеното Писание Духът е наречен "вятър", за Него е казано: "Той диша, където иска, и не знаеш откъде идва и къде отива". Вятър! Ние тъкмо сме се прибрали в своята стая и всичко сме подредили. Всичко е ясно, просто, определено, система, дисциплина, порядък. Приеми, подчини се и вярвай, че така трябва да бъде и че само така може да бъде. Но ето, че отваряме прозореца и през него нахлува вятърът и извива всичко в своя вихър. Всичко изглежда ново, всичко се превръща в живот, в движение. Това е образът на Светия Дух в Църквата".