Неотменна част от вътрешното пространство на източноправославните църковни сгради е иконостасът. Неговата роля в пространственото решение е да отдели олтарното пространство от това на наоса, като оформи трибуна за онези литургични действия, които се извършват пред очите на богомолците, но са свързани смислово с олтара. Независимо от материала, от който е изпълнен, иконостасът се възприема като вътрешна, източна стена на наоса и неговата големина, форма и място се определят от същите изисквания, от които е ръководено архитектурното решение на наоса. Символното му предназначение прави най-подходяща за него формата на фасада, защото той е преграда между видимия и невидимия свят, но тъй като в църковното пространство една вътрешна преграда е винаги само модел на архитектурна фасада, с елементи копирани от нея, но лишени от конструктивна роля, формите на иконостаса повтарят архитектониката и композицията на онези стилови системи, към които в даден период архитектурата има предпочитание.
Според богословската символика иконостасът е границата, между “земната“ и “небесната” църква. Той отделя миряните богомолци от свещенослужителите, които единствено имат право на достъп в олтара, където извършват богослужебни действия. Успоредно с установяването на литургичните практики на православието, се е изменяла и усъвършенствала преградата между наоса и олтарното пространство. Днес, православните иконостаси препречват напълно погледа на богомолците към свещенното пространство на олтара. Те са оформени като външни стена на сгради, с отвори имитиращи прозорци, в които се вместват изображения на небесните жители, посредници между молещите се и Бога. Всеки от елементите на иконостаса има определен семантичен пълнеж. Както архитектониката така и иконографията на иконостаса са създадени постепенно в течение на времето, но веднаж установена, тяхната иконография остава неизменна, независимо от измененията, които настъпват в стилистиката на формоизграждането и избора на материалите.
Големината, формата и мястото на иконостаса във вътрешността на храма са в зависимост от церемониала на литургията, който е основният функционално-композиционен фактор, диктуващ архитектурната композиция на самата църковна сграда.
Традициите на иконостасната архитектоника водят началото си от ранновизантийската епоха. Те са свързани с класическата древност, която в рамките на византийския културен кръг е основа на цялостната художествена култура. Силата на тази традиция е толкова голяма, че възприетата за иконостаса схема на антична фасада преживява столетия и се запазва почти непроменена до наши дни.
Най-старите олтарни прегради открити в района на Балканския полуостров датират от IV в. Реконструираните останки от олтарни прегради, намерени в о-в Лесбос, в Локрида, във Велико Търново, Сердика и о-в Тасос, дават представа какъв е бил вида на тези начални иконостаси. Те са били ниски парапети. състоящи се от каменни стълбчета с монтирани между тях каменни плочи, украсени с релефна плетеница и като материал и форма са в пълна хармония с характера на раннохристиянските църкви - обширни базиликални сгради, монументални и класически прости като композиция.
Олтарна преграда на базиликата в Локрида датираща от ІV в. Реконструкция А. Орландос
Олтарна преграда на античната базилика “Афентели” на о-в Лесбос от ІV в. Реконструкция А.Орландос
Олтарна преграда от античната базилика на о-в Тасос. Реконструкция А. Орландос
Графична реконструкция на олтара на раннохристиянска трикорабна базилика на хълма Царевец във Велико Търново, датираща от началото на VІ в. Автор на реконструкцията Н. Ангелов
Една от най-ранните и най-пълно развити олтарни прегради, създадена вероятно през V в., е тази на малката раннохристиянска църква, която се е намирала в центъра на антична Сердика, непосредствено на изток от ротондата Св. Георги. Преградата е дълга около 8,60 м и висока 2,50 м. Състои се от девет интерколумния, средният от които е служил за вход към олтара. Върху широко каменно стъпало стъпват мраморни пиедестали, носещи ниски колонки. Над колонките ляга също мраморен архитрав разчленен на два хоризонтални пояса. Колонките са с така наречените "византийски" капители. Пиедесталите и плочите между тях са украсени с каменна резба. Днес иконостасът е демонтиран и се съхранява в Археологическия музей на София.
Каменна плоча от олтарната преграда на храм вероятно датиращ от VІ в. в антична Сердика (дн. София)
Каменна колонка от олтарната преграда на храма от VІ в. в антична Сердика
Някъде между VІ и ІХ в. олтарните прегроди започват да нарастват във височина. Върху каменните пиедестали се поставят каменни колони, свързани с архитрав, а над него се появяват по-късно фриз и корниз. Така олтарната преграда се приема формата на колонада, отворите на която в определени моменти от богослужението се затваряли със златотъкани завеси.
Мраморните и каменни иконостаси са образували цяпостен ансамбъл с вътрешното пространство на църквите, изградено от каменни стени, колони, сводове, подови настилки от мраморни плочи, каменни парапети, украсено с мозайки, покриващи стените и сводовете, а понякога използвани и като подови, каменни килими. Това не е случайно съвпадение, а съзнателно проведена художествена идея. Пример за такова единство между решението на църковното пространство и олтарната преграда можем да намерим в църквите на Велики Преслав, строени между ІХ и Х в. Полихромията на преславската архитектура и пристрастието й към издребнени форми на украсата се проявява в покриване на колоните, корнизите и парапетите с разноцветни парчета от керемика, скъпи камъни и каменни късчета с различни цветове. По същия начин са третирани олтарните прегради, части от които са намерени в Кръглата църква, в църква № 2 на Аврадака и на други места. В разноцветната и искряща от цветовете на глазурата и полираните камъни вътрешност на църквите, иконостасната преграда се е вписвала като равностойно допълнение.
В най-общи линии през следващите два века развитието на православния иконостас преграда преминава през няколко фази.
Промяната в духа на християнството, подсилването на неговото значение като общодържавна идеология, търсенето на сложни символни въздействия върху посетителите на средновековния храм довеждат до промени във вътрешната композиция на художественото пространство на храмовите сгради. Същностна промяна е, че преградата между олтара и наоса се затваря. ,,Небесната” църква се отделя от "земната" църква. Изображенията върху стените на олтара обаче сега остават скрити от погледите на посетителите. За да могат да изпълняват своята роля, някои от тях се пренасят върху иконостаса. Така, изобразяваната в апсидата Богородица заема място и всред големите, "царски" икони, поставяни върху иконостаса. В централната част от иконостасния фриз се поставя изображението Дейсис (Моление),съставено от три фигури: Богородица и св. Йоан Кръстител от двете страни на Христос. Велик съдия, умоляващи го за милост към прегрешилите. Върху централните "свети двери" на иконостаса се изписва сцената на Благовещението, чието място е било преди това върху стълбовете, отделящи олтара от наоса и пр. По такъв начин иконографската схема на иконостаса отчасти произлиза от първоначалната схема на изображенията в олтарната част. В сърцето на православието, в атонските манастири са сьществували много стари мраморни иконостаси от подобен вид. Някои от тях са били демонтирани и по-късно заменени с дървени, докато други, останали до края на ХIХ в., илюстрират ясно фазите на този процес, подробно описани в научната литература.
Промяната в художествените и архитектурни процеси, чиито белези през ХІІІ в. и началото на ХIV в. стават все по-очевидни, е спряна от политическите катастрофи, нарушили за почти половин хилядолетие естествения ход на развитие в културите на Югоизточна Европа.
През началните векове от османското владичество в църквите от ХV и ХVІ в. съществува подчертан стремеж към следване на старите схеми на украса и старите форми на синтез между отделните елементи на интериора. Те запазват и формите на иконостасната преграда, като само заместват скъпите материали - мрамора и оброботваемите камъни - с дърво.
