На 2 октомври в Енорийския център на храм „Св. св. Кирил и Методий" в столицата се проведе беседа на тема: "Борбата срещу Православието днес – икуменизмът като глобална всеерес". Водещ беше йеромонах Висарион (Зографски) от Света Гора – Атон, а модератор – протойерей Сергей Павлов от храм "Св. Мина" (кв. "Модерно предградие"). На срещата присъстваха още игуменът на нашия Зографски манастир на Света Гора, Атон – схиархимандрит Амвросий, свещеници, монаси, монахини, главният редактор на патриаршеския сайт г-жа Десислава Панайотова, журналисти и множество интересуващи се от темата.
Повод за събитието беше представянето на новата книга на йеромонах Висарион (Зографски) „Кратка апология на Православното християнство от клопките на икуменическия синкретизъм“.
Книгата започва с цитата на Александрийския патриах Николай VI (+ 1986 г.): „Аз осъждам икуменизма и го считам не просто за ерес, но за всеерес, сбор от всички ереси и зловерия. Икуменизмът е насочен срещу Православието. Аз приветствам и благославям всички клирици и миряни, които се борят против икуменизма!“
(Българската православна църква излезе от икуменическото движение и Световния съвет на църквите през 1998 г.).
Изданието на Славянобългарския светогорски манастир „Св. вмчк Георги Зографски“ се състои от две части. Първата съдържа анализ на съвместната декларация между патриарх Вартоломей и папа Франциск от 25 май 2014 г. Втората част е озаглавена „Някои размишления за всеправославния събор през 2016 г."
Авторът обръща внимание върху някои неправославни внушения от икуменическата декларация (даден е пълния ? текст на български и английски език), например курс към пълно единство, без да се говори за догматическите различия между Православие и римокатолицизъм. Показателно е, че в тази декларация не звучи езикът на светите отци на Църквата, а езикът на икуменизма. Няма нито един от светците на православната Църква, който да е бил радетел на това фалшиво обединяване. В текста се срещат някакви мъгляви постановки, духовната тематика е подменена с множество социално-икономически явления.
На срещата беше подчертано, че икуменизмът вече не витае във въздуха, а има свои носители и те трябва да бъдат посочени. Като тревожен авторът на книгата определи факта, че декларацията от 25 май 2014 г. не е била изобличена от поместните православни Църкви, а само от някои архиереи. В комплект с книгата може да се прочете „Изповедническо послание – изобличение на папската и икуменическата ереси” на двама митрополити от Гръцката православна църква: Андрей - митрополит на Дриинуполи, Погониани и Коница, и Серафим - митрополит на Пирея и Фалиро (В същото време много авторитетни монаси - свещеници, след които архимандрит Андрей Конанас (Кипър), Старецът Юстин Първу - Румъния, о. Рафаил Карелин - Грузия и др. също открито се обявяват срещу подобни идеи).
По въпроса за това, дали анатемата от 1054 г. е вдигната, както се твърди в декларацията, авторът цитира св. Паисий Величковски (+1794 г.), който пише, че нито архиереите, нито самите Източни патриарси могат да отменят анатема срещу противниците на православната Църква, тя е за вечни времена. Това съвпада със строгата заръка на св. апостол Павел: „Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, което що ние ви благовестихме, анатема да бъде“ (Гал. 1:8).
В книгата се правят някои аналогии с времето на арианската ерес и на арианина патриарх Евдоксий Константинополски и съвременното църковно положение.
Публикувани са размишления и пророчества на съвременни велики подвижници за евентуалния всеправославен събор през 2016 г. Така например св. Кукша Одески, канонизиран през 1994 г., пише: „Скоро ще има вселенски Събор под названието „свети”. Това обаче ще е така наречения осми вселенски Събор, който ще бъде сборище на безбожници. На него всички вери ще се съединят в една. После ще премахнат постите, монашеството, ще разрешат на монасите и епископите да се женят, а на свещениците – да встъпват във втори брак. Но тези нововъведения не бива да се приемат.
Новостилният календар ще бъде въведен в цялата Вселенска църква.
Бъдете бдителни! Старайте се да посещавате Божиите храмове, докато са още наши. Скоро там няма да бъде добре да се отива, защото всичко ще бъде променено. Само избраните ще видят това. Хората тогава ще бъдат заставяни да ходят на църква, но ние в никакъв случай не бива да отиваме там.
Моля ви, стойте в Православната вяра до края на дните си и се спасявайте!”
Св. Лаврентий Черниговски (+ 1950 г.) също предсказва кратък разцвет на православието след падането на комунизма, след което масово и всеобщо отстъпление: „Идва време, когато и недействащите храмове ще бъдат ремонтирани и отвътре, и отвън. Куполите на църкви и камбанарии ще се позлатяват. А когато завършат това, ще се възцари антихристът… Всички храмове ще бъдат в най-голямо благолепие, но в тези храмове не трябва да се ходи.“
Половин век преди това св. Теофан Затворник (+ 1894 г.) също предупреждава за голямото отстъпление на последните християни от чистотата на вярата и за наличието на външно украсени благолепни храмове, но изпразнени от духовно съдържание.
В книгата е цитиран и великият сръбски изповедник на вярата св. Юстин Попович (+ 1979 г.), който още през 1977 г. пише по повод 10-те точки от дълго подготвяния „свят и велик събор“ (които 10 точки не са променени и за събора през 2016 г.): „…моята съвест отново ме кара да се обърна с молба и синовен вопъл към св. Архиерейски събор на мъченическата Сръбска Църква: нека нашата Църква се въздържи от участие в подготовката и от самото участие в т. нар. Вселенски събор. Защото, ако такъв събор, не дай Боже, се състои, от него можем да очаквам само едно: разколи, ереси и гибелта на много души. Като изхождаме от апостолско-светоотеческия исторически опит на Църквата, можем да твърдим, че такъв събор, вместо да излекува старите рани, ще нанесе нови върху тялото на Църквата и ще създаде за нея нови трудности и страдания".
Може да се прочете и подробното пророчество на св. Анатолий Оптински (+ 1922 г.).
Отделено е място на на борбата за чистотата на Православието на свети Мелетий Антиохийски (+ 381) с арианите, на свети Максим Изповедник (+ 662) с монотелитите, на свети Павел IV Константинополски (+ 784) с иконоборците, на свети Марк Ефески (+ 1444) с папската ерес.
По време на беседата бяха дадени примери за отстояване на вярата на български светии. Като св. Йоан Рилски, който в своя Завет наставлява: „Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци“. Припомнен беше и великомъченическият подвиг на св. Злата Мъгленска, отказала се дори от родителите, братята и сестрите си, които я скланяли да се отрече от Христа.
Като белег за отдалечаване от пътя на предците ни се цитира изказването на български политици, които по повод един мюсюлмански празник твърдят, че „човещината и подадената ръка нямат религия“, което на пръв поглед е призив към нещо високо духовно. Но търпимостта може да се приема до степен да живеем в мир с инославния, но не и да признаваме заблудата и да я приемаме. Това, което ни спасява, се изтъква в книгата, не е нашата добродетелност (мюсюлманинът и индусът също могат да бъдат добродетелни), а Божията благодат, която е като едно пламъче, което може да се разгори, а може и да угасне от нашите страсти.
Припомня се как през 30-те години на ХХ век свещеномъченик Кирил Казански прекъсва църковното общение с официалната йерархия на Руската православна църква след декларацията на митрополит Сергий от 1927 г., съдъжаща компромиси по отношение на безбожната болшевистка власт. А в Руската православна Задгранична църква през 1983 г. нейният председател митрополит Филарет Вознесенски (+1985) произнася анатема срещу ереста на икуменизма. Неговите мощи са открити напълно нетленни през 1998 г., местно канонизиран светец.
Архиепископ Серафим (Соболев), + 1950 г., чиито мощи се намират в криптата на Руската църква в София, е един от видните съвременни изобличители на икуменизма, който той нарича последна ерес преди антихриста. Цитат от негова статия е поместена в края на светогорското издание:
Нека да не се смущаваме от това, че православните икуменисти ни обвиняват в липса на любов към инославните християни, задето ги отхвърляме от нас. Преди всичко такова обвинение не отговаря на действителността. Нашата св. Църква винаги се е борила с ересите, борила се е с тях даже до кръв. Но хората, изпаднали в ерес по внушение на дявола, Православната Църква винаги е съжалявала. Движима от любов към тях, тя им е налагала епитимия, стигаща дори до отлъчване от църковно общение. Но тя никога не е прекратявала и няма да прекрати своята молитва, това дихание на истинска благодатна любов, за вразумяването и връщането на еретиците на пътя на спасителната истина. Ето как св. Църква ни учи да се молим за тях: "0тстъпилите от православната вяра и заслепени от гибелни ереси просвети със светлината на Твоето познание и присъедини към Твоята Света, Апостолска и Съборна Църква.
Така св. Църква различава самите ереси, срещу които изисква безкомпромисна борба, от хората, изпаднали в тези ереси, към които простира своите майчински любвеобилни обятия."
Йеромонах Никанор от Гигинския манастир посъветва да се пазим от крайности и от свръхекзалтирани православни, които с лека ръка определят къде има и къде няма благодат.
Поради съществуването на някои неправилни духовни позиции на крайните зилоти, обявяващи цялата официална църква за безблагодатна и икуменическа, авторът йеромонах Висарион отговори, че в книгата си е отделил специално място на причините за крайните мнения.
Като приложения книгата включва: Небесна прослава и акатист на светите 26 Зографски преподобномъченици, изгорени заради православната вяра; кратко изложение на св. Марк Ефески за събитията на Фераро-Флорентинския събор през 1439 г.; цитати и някои свети отци и църковни учители за смисъла и важността на богослужебното поменаване, както и молитва към Светия Дух за цялостно просвещение.
По време на беседата многократно беше подчертавано, че не трябва да бъдем бездейни, а да внимаваме да сме в съгласи с Божественото учение. Изкушенията от увличане от глобалната измама ще бъдат толкова големи, че ако Бог не съкрати времената, никой няма да се спаси.
Икуменическото движение за обединение на всички църкви в една се представя за голямо съвременно постижение, а всъщност става дума за пагубно отстъпване от светоотеческата богословска, изповедническа и мъченическа традиция на светата православна Църква и изопачаване на апостолската вяра. Затова е реална опасността от тези поместни православна църкви, чиито представители подпишат документ за единение с еретиците, Бог да оттегли благодатта си.
Припомнен беше подвигът на светите 26 Зографски преподобномъченици, изгорени живи на Св. Гора през 1276 г. от ръцете на римокатолици и униати, но не отстъпили от св. Православие. На техния светъл подвиг йеромонах Висарион посвещава книгата си (Нека този материал също бъде посветен на тези светли мъченици за вярата).
Свещеник Сергей говори за това, че ние, православните християни, сега живеем в два паралелни свята: единият, църковният е видим -, а другият – невидим. Дяволът е мрак, той действа с неяснота, с размиване на понятията и подготвя тайно делата си, за да може после с един удар да убие човека. Ставаме по-силни, когато познаваме вярата си и сме подготвени да разпознаем признаците на отстъплението, скрити под маската на т. нар. "икуменически диалог на любовта".
Йеромонах Висарион изтъкна опасенията си, че подготвяният всеправославен събор през 2016 г. може да легализира икуменизма вместо да го отхвърли. Липсва съборна твърда позиция, че патриарх Вартоломей се отклонява от светоотеческата традиция, смята авторът. Защото санът, независимо колко е висок, няма свойството да прави човека непогрешим.
Единството трябва да е в едната православна вяра, в истината. Това може да стане, ако папската еретическа общност се откаже от заблужденията си. Йеромонах Висарион цитира примера, който обича да дава неговият Старец схиархимандрит Амвросий: двама души вървят, но единият ходи по правия път, а другият в тръните, този в тръните предлага да вървят заедно, но в тръните. Нека да вървят заедно, но по правия път.
. Целият видеозапис от срещата можете да гледате тук
