Слава на Тебе, Господи! Пак се сподобихме да доживеем до светия пост; пак ни се дава време да се опомним; пак ни се показва готовност да бъдем приети в Отеческите обятия на помилването. Три седмици ние молитвено зовяхме: „Отвори ни вратите на покаянието, Подателю на живота!” Ето, приближи се това спасително покайно време! Стоим пред самия вход на светия пост - попрището на покаянието и на Божието милосърдие към нас. Да пристъпим с дръзновение и да влезем с желание. Никой да не се отказва. Никой никак да не се отклонява.
Постът изглежда мрачен, докато не стъпят на неговото поприще; но когато го започнеш, ще видиш, че това е светлина след нощта, свобода от веригите, утешение след тягостния живот. Чухме какво се казваше в днешния Апостол: Нощта се превали, а денят се приближи (Срв.: Рим. 13:12). Нощта - това е времето преди поста, а денят - това е постът. Апостолът иска да посрещнем поста с такова желание, с каквото срещаме деня след дългата нощ. Вземете само присърце това, което изисква, дава и обещава постът, и ще видите, че иначе не може и да бъде.
Защото какво изисква от нас постът? Покаяние и изправяне на живота. Какво дава? Всепрощаване и възвръщане на всички Божии милости. Какво обещава? Радост в Светия Дух тук и вечно блаженство там. Приеми всичко това със сърцето си и не може да не пожелаеш поста.
Срещу поста въстава само плътта и онези, които нямат благоразположение към поста, са плътски, макар да не искат да поставят себе си в този разред и да обясняват по-благовидно отчуждението си от поста: не им се иска да оставят живота по волята на плътта и затова роптаят срещу поста. А духовната ни страна обича поста, жадува за пост, на нея ? е леко и волно в него. Може да ? се каже: “Събуди и развий в себе си духовната страна и ще бъдеш в съгласие с поста като с твой приятел.”; за разкриване на тази наша страна е установен от Господа постът. И затова е необходимо занапред самопринуждаването; необходим е оттук нататък труд несладък, за да вкусиш после сладки плодове. Нека плътското умуване да се опитва да избегне поста; ти се покори под игото на вярата и се вслушай в апостолското учение: Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир; защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може. Поради което онези, които следват това мъдруване, не могат да угодят Богу (Срв.: Рим. 8:6-8).
Ето с какво граничи отчуждението от поста поради угаждането на плътта и подчиняването на себе си на плътското мъдруване: с лишаването на възможността да се угоди на Бога и дори с вражда против Бога! Поради това, който има макар и искрица от страха Божий, няма да се стреми да избегне поста, а сам, при светлината на този страх, ще отблъсне всички лъжливи предлози за неговото нарушаване. Може да се каже: “Съживи в себе си страха Божий - и с желание ще стъпиш на попрището на поста и без усилие ще го преминеш целия - от началото до края”; но пак - как може да се оживи страхът без пост? Суетата, грижите, празните развлечения, утешенията, страстните увлечения, а понякога и просто самото напрежение в установените отношения не позволява на човека да влезе в себе си, да се опомни и живо да осъзнае своето подобаващо отношение към Бога! Затова трябва да се самопринудим да стъпим на попрището на поста и да изпълним всичките му изисквания Тогава ще утихнат суетните желания, помисли и страсти, лесно ще чуем гласа на съвестта и живо ще почувстваме съзнанието за Бога и отговорността си пред Него. А след това може дори да ни се сторят недостатъчни обичайните усилия на поста, защото страхът Божий, съживен по този начин, ще се превърне в непреодолима, незнаеща никакви прегради сила, чието действие е насочено направо против всяко угаждане на плътта, подкрепяно от самосъжалението.
Когато достигнеш такова състояние, тогава от само себе си ще ти се сторят странни и смешни всички права на плътта на утешения, каквито ние ? предоставяме в обичайния живот; а докато не си го достигнал, излишно е да се изобличава лъжливостта на предлозите за угаждане на плътта, които отчуждават от поста. Тези изобличения няма към какво да се прикрепят, за да могат да въздействат. Мога да дам само един съвет: Като пропуснеш целия живот, който ти остава, колкото и дълъг да се надяваш да бъде той, застани пред смъртния си одър и размисли: може ли съвестта ти да обещае добра кончина, ако смъртта те застигне в този момент такъв, какъвто си сега? Ако не може, то отсега знай, че в онзи час ще бъдеш готов изведнъж да понесеш тежестта на десет, сто, хиляда поста, само и само да измолиш помилване; но то няма да ти бъде дадено. Така че вместо да изпиташ тогава горчивината на такъв отказ, сега ти се дава постът, и само едничкият той ти е достатъчен, за да получиш помилване: започни го бодро и го премини по Божията воля. Кой знае, това може да е последният ти път и последната милост за теб? Ако го пропуснеш - не чакай повече.
И защо да го пропуснем? Достатъчно поживяхме, като вършехме волята на плътта и страстното си разположение: време е, като се избавим от греховете, да поживеем в правда. Защото стига, дето през миналото време на живота - казва апостолът - се бяхте предали на разпътство, похоти, пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение (Срв.: 1 Петр. 4:3, 4). Време е да се откажем от делата на мрака и да наденем оръжието на светлината. Време е да започнем да се държим благоприлично, като на светло, и да престанем грижите за плътта да превръщаме в похоти (Срв.: Рим. 13:12-14).Защото, ако живеем по плът, ще умрем; а ако започнем чрез духа да умъртвяваме деянията на тялото, ще бъдем живи (Срв.: Рим. 8:13). Днес си припомнихме падението на прародителите ни и в тях - общото за всички ни падение. Какво способства за него? Снизходителността пред плътта и нарушаването на поста и въздържанието. Падението е смърт; изправянето след него е Живот. Ако искаш да влезеш в живота - започни подвига на поста, още повече, че не може да не съзнаваш, че източникът на твоите собствени падения е същият, както и на прародителите ни.
Оказва се, че има достатъчно подбуди за това - в предстоящия пост да се решим да поизмъчим плътта в подвизите на самоумъртвяването. Но при нас става нещо странно: тези, които биха могли да си дават някакво послабление, най-силно принуждават себе си през постите; а които би следвало особено да се поизмъчат с пост, те си позволяват най-големи отстъпки. Праведниците прибавят трудове към трудовете, а грешниците си позволяват отстъпки след отстъпки. Дали не затова, че праведникът чувства себе си грешник, а грешниците считат себе си за праведници? А ако е така, то какъв по-ясен знак за самозаслепяването, в което ни държи плътолюбието, и какво по-разумно основание да не го слушаме и да действаме противно на него?
Да стъпим твърдо на попрището на поста. Между нас да няма плахи плътоугодници, които треперят за живота си, ако ги лишат от някое ястие или им откажат някое утешение! Да няма между нас и празно мъдруващи плътоугодници, които по силата на някакви особени свои учения, са превърнали въжделенията на плътта в закон. Такива апостолът е посрамил още в началото, като ги е нарекъл врагове на Христовия Кръст: техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното (Фил. 3:19). Сега често се чуват учения, които разширяват пътя на живота, и се разпространиха много обичаи в угода на нашата плът. Но да помним истинните думи на Господа: Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират (Срв.: Мат. 7:13, 14).
Да се прилепим и ние към тези малцина и да минем в отворените пред нас врата на утесняващия ни пост бодро, като не си позволяваме празно умуване и своеволно отклоняване от това, което е установено така мъдро и така спасително се е изпълнявало и се изпълнява от всички, които са разбрали и разбират целта и цената на Живота в плът не заради плътта (Вж.: Рим. 8:12). Амин.
6 февруари 1866 година