Преп. Йоан Дамаскин (680-780)
По Своята благост Бог създава от нищо всичко съществуващо и има предузнание за това, което ще се случи.
И така, ако тези, които ще съгрешат, не биха съществували и не биха станали зли, не биха били и предузнавани. Защото знанието се отнася за това, което съществува; а предзнанието - за това, което непременно ще стане. Но първо е битието, а чак след това е доброто или лошото битие.
И ако обстоятелството, че тези, които по Божията благост биха получили в бъдеще битие, по собствена воля ще станат зли, би попречило на получаването на битие, то злото би победило Божията благост. Затова всичко, което Бог създава, е добро; а всеки по свой избор става или добър, или зъл. Оттук следва, че макар да казал: Добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил (Марк. 14:21), Господ казал това, укорявайки не собственото Си създание, а злото, което възникна в творението Му в резултат на собствения му избор и нерадение. Защото нерадението на собствената му воля направи благодеянието на Твореца безполезно за творението.
Така, ако някой, на когото царят е поверил богатство и власт, ги употреби против своя благодетел, царят, щом види, че той докрай остава верен на своите властолюбиви замисли, ще го усмири и ще му наложи наказание, каквото заслужава [313].
[312] Маркион (виж: Тертулиан. „Втора книга против Маркион", гл. 5) твърди:
„Бог или е знаел, че човекът, настанен в рая, ще наруши заповедта Му, или не е знаел. Ако е знаел, значи този, който не можа да избегне Божието предзнание, не е виновен... Ако ли пък не е знаел, то у Когото унищожаваш предзнанието, отнемаш на Същия и Божеството".
Блажени Йероним отговаря:
„От тази гледна точка виновен ще бъде и Този, Който избра Саул, който по-късно стана пренечестив цар; и Спасителят ще бъде обвинен или в незнание, или в несправедливост, тъй като каза в Евангелието: „Не ви ли избрах Аз за апостоли, и един от вас е дявол?". Попитай Го защо избра предателя Иуда, на когото повери и ковчежето с парите. Нима не е знаел, че Иуда ще бъде крадец?... Бог съди настоящето, а не бъдещето, и не осъжда въз основа на предзнанието онзи, за когото е знаел, че ще стане такъв и че няма да Му бъде угоден. Дело на огромна благост и неизказано милосърдие е, че Той избира този, когото вижда като добър, макар да знае, че ще стане лош, давайки му възможност за обръщане и покаяние. Защото не (е вярно твърдението, че) Адам съгреши, защото Бог знаеше, че това ще стане, а (вярното е, че) като Бог, Той предузна, че надареният със свободна воля наш прародител ще стори това" („Против Пелагий", книга трета).
Върху подобни въпроси и по сходен начин разсъждава и св. Василий Велики в беседата „За това, че Бог не е причина за злото" (hom. Quod Deus non sit malorum causa).
[313] Св. Йоан Дамаскин. Диалог против манихеите.
+ + +
Преподобни Йоан Дамаскин, из „Точно изложение на православната вяра“, книга четвърта, глава 21, © 2008 Славянобългарски манастир "Св. вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/.