Влъхвите, тези отдалечени от Бога и чужди на Завета хора, първи се удостоили да дойдат и да се поклонят [на Богомладенеца], защото свидетелствата, дадени от враговете, вдъхват повече доверие. Понеже, ако първи се бяха поклонили иудеите, щеше да се смята, че те са почели [Господа] поради родството им [с Него].
Сега пък тези, които не са имали никакво основание да го правят, Му се покланят като на Бог, за да осъдят сънародниците, разпнали Този, на Когото се поклониха чужденците. Доколкото пък се занимавали с наблюдаване на движението на небесните тела, те не напразно съзерцавали това удивително небесно явление – новата, необичайна звезда, изгряла по време на Господнето Рождество.
И нека никой да не свързва изгряването на тази звезда с астрологическата псевдонаука. Защото тези, които свързват раждането [на човека] с първоначално съществуващите звезди, предполагат, че определено разположение на звездите е причина за всички жизнени обстоятелства на всеки [човек]. Поради това нито една от вече съществуващите звезди не можела да означи това царствено Рождество. Това била необикновена звезда. В действителност, тези [звезди], които били първоначално сътворени, са или напълно неподвижни, или непрестанно се движат. А тази явила се [звезда] сякаш притежавала едновременно тези две характеристики: тя и се движела, и се спирала. И сред вече съществуващите [звезди] тези, които били закрепени на едно място, никога не се движат, а планетите никога не прекъсват движението си. Доколкото пък тази [звезда] имала две свойства: и движение, и покой, ясно е, че тя не спада към тези две [разновидности на звездите]. Всъщност тя се движела от изток до Витлеем и „се спря над мястото, дето беше Младенецът“ (Мат. 2:9). Затова и влъхвите, следвайки звездата, се движели от изток и, идвайки в Йерусалим, разтревожили с появата си целия град, така че иудейският цар се уплашил. Когато пък намерили Този, Когото търсели, те Го почели с „дарове – злато, ливан и смирна“ (Мат. 2:11). Възможно е и в това да са следвали пророчеството на Валаам, който казал за Христа: „Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет – който те проклева!“ (Числ. 24:9). Защото думата „лъв“ сочи царското достойнство, думата „прострял“ – страданието, а „сила на благословението“ – Божеството. Затова влъхвите, следвайки пророчеството, донесли [на Христос] злато – като на цар, смирна – като на смъртен човек, и ливан – като на Бог.
Но не можем да се съгласим с онези, които с прекомерно любопитство изследват обстоятелствата на Рождеството и твърдят, че тази звезда била подобна на кометите, които, както обикновено се смята, се появяват на небето именно за да укажат смяна на царете. Защото те в голямата си част са неподвижни, представлявайки възпламеняване, затворено в някакво определено място. Тъй като има различни видове комети [например], във вид на трупи или във вид на ями?, и названията им са съответстващи. Произходът на всички тях е такъв: Когато излишният въздух, намиращ се около земята, се натрупа и се влее в етерната област, неговите плътни, мътни слоеве, изпарявайки се от тук, стават сякаш огнена материя и приемат видима форма на звезда. Но тази [звезда], която се появила на изток и накарала влъхвите да се отправят в търсене на Родилия Се, скоро изчезнала от взора им и втори път се появила вече в Иудея, когато влъхвите били в недоумение. От това [може да се направи извод], че тя е изпълнявала Нечии [заповеди], служила е Някому и се е появила заради Някого. В действителност, тя „дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът“ (Мат. 2:9). Затова и влъхвите, „като видяха звездата, [те] се зарадваха с твърде голяма радост“ (Мат. 2:10). Нека приемем и ние в сърцата си тази голяма радост. Именно тази „радост благовествуват“ (Лука.2:10) Ангелите на пастирите. И тъй, дойдете да се поклоним заедно с влъхвите, да въздадем слава заедно с пастирите и да ликуваме заедно с Ангелите. „Защото ви се роди… Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука. 2:11). „Бог е Господ и ни се яви“ (Пс. 117:27), не в „Образ Божий“, за да не се разтрепери немощното [човешко естество], а в „образ на раб“ (Филип. 2:6–7), за да освободи това поробено [естество].
Кой е толкова муден по сърце, кой е толкова неблагодарен, че да не се възрадва, да не възкликне и да не се развесели от тези събития? Това е общият празник на цялото творение, който дарува на света това, което превъзхожда света, изпраща Архангели при Захарий и Мария, явява Ангели, които възклицават: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лука. 2:14). Звездите слизат от небето, влъхвите излизат из [средата] на езическите народи, земята приготвя пещера. Нека никой не страни [от това], нека няма неблагодарни. Нека и ние да изразим ликуването си в думи: да наречем нашия празник Богоявление. Нека празнуваме спасението на света и рождения ден [на новото] човечество.