Вярваме в единия нероден Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо, Който има битието Си от Самия Себе Си.
И в единия Единороден – Словото, Премъдростта, Сина, безначално и предвечно роден от Отца, не като устно или мислено изречено слово, не като излияние на Съвършения, не като част или издънка на безстрастното Естество, а като Син самосъвършен, жив и действен; истински, равночестен и равен по слава Образ на Отца.
Защото е казано: „Та всички да почитат Сина, както почитат Отца“ (Йоан 5:23); Бог истински от Бог истински, както казва Йоан в съборните си послания: „Ние пребъдваме в истинного Бога – Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен“ (1 Йоан 5:20); Вседържител от Вседържителя.
Защото над всичко, над което владее и което притежава Отец, над същото владее и същото притежава и Синът – целият от целия, подобен на Отца, както казва Господ: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9).
Роден е Той неизречено и непостижимо: „Но рода Му кой ще обясни?“ (Ис. 53:8). С други думи – никой.
И в края на вековете снизходи от недрата на Отца, и от Пречистата Дева Мария прие нашето човешко естество – Христа Иисуса, Когото по собствена воля предаде за нас на страдание, както казва Господ: „Никой не отнима душата Ми от Мене… Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема“ (по Йоан 10:18).
Затова и като човек бе разпнат и умря за нас, възкръсна от мъртвите и се възнесе на небесата.
Създаденият заради нас „в началото на Своя път“ (Притч. 8:22), докато беше на земята, ни показа светлина в тъмнината, спасение от заблудата, възкресение от мъртвите и вход в рая, от който Адам бе изгонен и в който отново влезе чрез разбойника, както каза Господ: „Днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43).
В този рай влезе и Павел; показа и възхождането на небесата, „където Иисус влезе предтеча за нас“, Господният човек (Евр. 6:20), в Когото ще съди живи и мъртви.
2) Вярваме също и в Светия Дух, „Който прониква във всичко, дори и в Божиите дълбини“ (1 Кор. 2:10), и анатемосваме всички учения, които мъдруват противно на това.
Не си представяме Сино-Отца, както савелианите, като Го наричаме „единосъщен“ в смисъл на едноличен (μονοούσιον, а не ὁμοούσιον), и така да отричаме битието на Сина.
Не приписваме на Отца тяло, което може да страда, каквото прие Синът за спасението на целия свят.
Трите ипостаси трябва да се представят като неразделно свързани, както за хората си представяме телесно, за да не станем като езичниците и да изпаднем в многобожие.
А по-скоро си представяй река, която изтича от извора и не се отделя от него, макар тук да има две форми и две имена.
Защото Отец не е Синът, и Синът не е Отец; Отец е Отец на Сина, и Синът е Син на Отца.
Както изворът не е река и реката не е извор, а и двете са една и съща вода, вливаща се от извора в реката, така и Божеството от Отца неизчерпаемо и неотделимо пребивава в Сина, както казва Господ: „Излязох от Отца… и отивам при Отца“ (Йоан 16:28).
„Който е в недрата на Отца“ (Йоан 1:18) – винаги е у Отца; и в лоното на Отца Божеството на Сина никога не се е изчерпвало, защото е казано (за премъдростта-б.пр.): „Аз бях при Него художница“ (Притч. 8:29), когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници: (Притч. 8:29).
Ние не си представяме Създателя на вселената, Бога, Божия Син, Съществуващия от Съществуващия, Единия от Единия, като създание или творение, или като произлязъл от нещо, което не съществува, защото Славата и Силата, равни на Него, са вечно родени от Отца; защото който е видял Сина, е видял и Отца.
Всичко е сътворено чрез Сина, но Сам Той не е твар, както казва Павел: „Чрез Него е създадено всичко … Той е по-напред от всичко“ (Кол. 1:16–17).
Не казва, че е „създаден преди всичко“, а че „е преди всичко“; и „бе създадено“ се отнася до „всичко“, а „е преди всичко“ – само до Сина.
3) И тъй, по естество Той е Съвършено Рождение от Съвършения, родено преди всички хълмове, тоест преди всяка словесна и разумна същност.
Затова и Павел Го нарича „роден преди всяка твар“ (Кол. 1:15), но като Го нарича първороден, показва, че Той не е твар, а Рождение от Отца; защото е нелепо за Божеството Му да се употреби думата „твар“.
Всичко е сътворено от Отца чрез Сина; единствено Синът е предвечно роден от Отца. Затова Божието Слово е „родено преди всяка твар“, Неизменният от Неизменния.
Тялото, което Той прие заради нас, е твар.
За него говори Йеремия (по превода на 70-те): „Господ ще извърши на земята нещо ново: жена ще спаси мъжа“ (Йер. 31:22), а у Акила: „Господ създаде нещо ново в жената“.
Това ново спасение, създадено за нас, не е древно, то е при нас, а не при живелите преди нас – Иисус, Спасителят, Който стана човек. Името Иисус означава и „спасение“, и „Спасител“. Спасението от Спасителя е точно като осветляването от светлината.
Затова спасението, създадено от Спасителя, е ново, както казва Йеремия; и както се изразява Акила – „ново в жената“, тоест в Мария. Защото нищо ново не е създадено в жената, освен Господнето тяло, родено от Дева Мария без плътско общение.
Както и в Притчите от Лицето на Иисус се казва: „Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания“ (Притч. 8:22). Не се казва „преди делата“, за да не се отнесе това към Божеството на Словото.
4) И тъй, и двете изречения са казани за Иисус по отношение на тялото.
„В начало на пътищата“ е създаден Господният човек, Когото Той ни яви за спасение, защото „чрез Него имаме достъп при Отца“ (Еф. 2:18).
Той е Пътят, който ни води към Отца; а пътят е нещо телесно и видимо – това е Господният човек.
Божието Слово сътвори всичко, Само бидейки не твар, а Рождение; защото сред тварите не е създало нищо равно или подобно на Себе Си.
Да ражда е свойствено на Отца, а да твори – на Художника.
Произведението и тварта е тялото, което Господ прие заради нас – „Който стана за нас, както казва Павел, премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Кор. 1:30).
Макар Словото да е преди нас и преди всяка твар, и да е било и да е Премъдростта на Отца.
А Светият Дух, изхождайки от Отца, винаги пребъдва в ръцете на изпращащия Отец и носения Син, и чрез Него изпълва всичко.
Отец, имащ битието Си от Самия Себе Си, роди Сина, а не Го сътвори – роди Го като река от извор, като растение от корен, като сияние от светлина; и всичко това виждаме в природата като неразделно.
Чрез Него – на Отца слава, власт и величие преди всички векове и от века до века. Амин.