Всемирното Православие - БЕСЕДА НА СТАРЕЦА ЕФРЕМ ФИЛОТЕЙСКИ: ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Беседа на стареца Ефрем Филотейски (Аризонски) с вярващи в Канада.

Скъпи деца!

Днес ще кажем няколко думи в чест на Божията майка, която нашата Православна църква прославя и възнася по-високо от херувимите и серафимите, а еретиците я понизяват до последна степен на унижението.

Когато Богородица се срещнала с майката на честния Предтеча, св. Елисавета, тогава ? казала, включително, и тези думи: „Отсега ще ме облажават всички родове“ ^[1], — тоест: от днешния ден и в бъдеще всички хора, които повярват в Господа, ще ме облажават заради честта, оказана ми от Бога и Отца, да стана майка на Неговия Син. Каква чест за жените!

В наши дни много се говори за равенство на половете, за мъжете и жените. Но борбата за женското равенство и така нареченото феминистко движение за закъснели. Християнството отпреди цели двадесет века е решило този проблем. Как? Унищожило е различията! То въздало на жената равна чест с мъжа. И нещо повече — въздало е на една Жена такава чест, която не е имал, няма, и не ще има нито един мъж. Тази жена е Пресвета Богородица.

В християнството, в Църквата хората се оценяват, изхождайки не от пола, социалното положение, образованието, материалното богатство, дарбите и пр. Хората се различават и оценяват по един единствен признак – признакът на светостта. За Бога няма мъже и няма жени, има само грешници и каещи се, нечестиви и благочестиви, свети и още по-свети.

В деня Успение на Пресвета Богородица се почита най-светият Човек, най-святата Жена – Божията майка. Богородица останала непокътната в живота и в смъртта останала нетленна. Рождението на Сина не повредило нейното девство, грехът не повредил душата ?, а смъртта не повредила тялото ?. Както тялото Христово не било повредено от кръстната смърт, така останало неповредено и тялото на св. Богородица. Умряло, но останало нетленно.

Ако в Православната църква се запазват нетленни телата на светиите, които почитаме, още повече би трябвало да остане нетленно богоприемното тяло на майката на нашия Господ и Бог. Но възможно ли е било това тяло да остане в земята? Не. То било пренесено на Небето. В ранна възраст Пресвета Богородица била въведена в Светая светих на Соломоновия храм, а при своето Успение тя с пречистата си, прекрасна душа и с преславното си нетленно тяло влязла в Светая светих на Небесата.

Ако смъртта за други хора означава тление на тялото, за Пресвета Богородица успението ? станало живоносно.

Разбира се, всички вярващи ще се преобразят по време на общото възкресение, но за Божията майка преображението вече е станало, три дни след погребението ?. Тоест нейното заминаване при Господа станало начало на нейното второ битие, вечно, и по душа, и по тяло. Невъзможно било на смъртта за удържи Тази, която „цялата се съединила с Бога“ („вся с Богом соединилась“).

В празника Успение Богородично ние ясно виждаме висотата на Божията майка. Кой я възвиси и почете? Нейният Син, Бог и Спасител на света. Ако предтеча в земния път на Господ Иисус Христос беше св. Йоан Кръстител, то предтеча в небесния път на Божията майка стана Сам Христос. Той победи смъртта и с нетленото Си и божествено тяло се възнесе на Небето, ставайки предтеча на св. Богородица. Христос, Първородният от мъртвите (Первенец мертвых) [2], възлезе на Небесата, за да приготви там пътя за вярващите. За това говори св. апостол Павел: „Където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков“ ^[3].

Богородица приeла в своята утроба Богочовека, Сина и Словото Божие, Който възприел от нея човешката природа и я съединил с божественото Си естество в Своята ипостас. Христос я приема цялата на Небесата, с душа и тяло. Приемайки в своята утроба Богочовека Христос, Божията майка станала по-широка от Небесата - Ширшая Небес…

Тя приела Христа, носила Го в своята утроба и Го родила. Сега Христос приема в ръцете си светата душа на Богородица, Своята майка. Чуваме думите на св. Йоан Дамаскин, който казва: „Как Божието Слово, по неизреченото благоутробие на Сина, благоволи с владичните ръце да приеме тази всесвета, най-божествена и свещена душа на Своята майка!“. Богородица се е грижила за Христос, докато Той е бил дете. Сега Синът приема Своята майка като Небесна царица! „Застана царица Теб отдясно в офирско злато“^[4].

Светите апостоли също почели св. Богородица. Те се събрали в един миг в Йерусалим на погребението на тялото на св. Богородица – майката на техния Учител. Според Преданието те се събрали от всички краища на вселената. Нека у никого не възниква съмнение относно това, как те са се събрали. Апостолите са орлите на Духа. Кой им е дал крака, криле, за да стигнат до краищата на земята? Силата Божия! Същата тази сила взима сега апостолите и ги събира от всички кътчета на света в Йерусалим. Този, Който даде огнената колесница на Илия Тесвитянина, на която той се възнесе на Небесата, Който взе апостол Филип и го пренесе от Газа в Азот, както е казано в „Деянията“, Този същият изпрати за всеки апостол отделен екипаж, не такъв, на какъвто ние се возим, но във вид на светъл облак, и той пренесе всекиго от тях в Йерусалим.

Почели апостолите майката на Господа и на третия ден в изумление видели, че тялото ? го няма в гроба в Гетсимания. Така почели Пресвета Богородица и небесните ангели: те я приели след Успението, посрещнали я тържествено и я съпроводили до Небесните обители. С учудване виждат те как се издига Пречистата Дева по-високо от херувимите и серафимите – точно според думите на величанието: „Честнейшую Херувим и славнейшую, без сравнения Серафим“. Ангелите се удивляват! За първи път виждат как човек с тяло влиза и се прославя в Царството небесно!

Както се учудвали по време на Възнесението на Христа, когато видели, че се възнася Бог и Човек, съединен в една Богочовешка ипостас – в края на краищата, за да се въплъти, бил слязъл само един Бог — така се изумявали сега, виждайки прехода на Божията майка на небето. До този момент те били свикнали да приемат само спасените и изкупени души на светиите. А сега те приемат и тяло, пречистото тяло на Божията майка, което не могли да удържат „гробът и смъртта“ („гроб и умерщвление“). Както ние се учудвахме, наблюдавайки първите астронавти, когато те стъпиха върху Луната, така се изумили и ангелите, виждайки, че човешки крак стъпва в Светая Святих на Небесата. Божията майка е първата жена „астронавт“, която се издигнала по-високо от самите ангели.

И накрая, Божията майка се почита от народа, благочестивия и вярващ народ. На Богородица са посветени най-много храмове и манастири. Пред иконите на Божията майка, византийските (византийската иконопис е призната за догматическо свидетелство на Църквата), се палят най-много свещи. В тежки минути скърбящите се обръщат към Божията майка. Потоци сълзи се проливат пред нейните свети икони. Любовта към Божията майка е утвърдена дълбоко в сърцето на нашия православен народ.

Благословени мои християни, показах ви кой почита Божията майка. Но съществуват и такива, които не я почитат, а напротив, безчестят нейния лик.

По време на погребението на Божията майка се случило едно събитие, за което разказва св. Йоан Дамаскин. Както знаете, св. Йоан Дамаскин бил велик подвижник; неговата пещера се намира в манастира „Св. Сава Освещени“ в Палестина.

И така, св. Йоан Дамаскин повествува, че когато апостолите и вярващите от първата Църква носели на одър тялото на Божията Майка към мястото на погребението, един евреин се затичал и искал да го събори на земята, но не успял. Щом само се докоснал до тялото на св. Богородица, ангел невидимо му отсякъл ръцете и те останали да висят на одъра. Виждайки такова чудо и изпитвайки страшна болка, евреинът се покаял и помолил за прошка Божията Майка; и станало чудо: отсечените ръце зараснали.

Тогава св. Богородица била оскърбена от един човек. Днес я безчестят мнозина. Чувате ли? Антихристите йеховисти не вярват в Божията Майка. Говорят, че тя била просто Мария, сякаш става дума за някаква тяхна съседка леля Маша. Ето до каква степен я унижават!

Еретиците протестанти приемат наименованието „Богородица“, но не приемат приснодевството на св. Богородица – това е друга хула. Небесния брилянт те хвърлят в калта на чувствената любов и плътското смешение, според тяхното хулно учение.

Виждаме и чуваме, как някои обезумели православни „свидетелстват“, че уж виждали Божията майка и тя им диктувала разни послания. Става дума на така наречените „просветени“. Тези безумци биха искали да вложат в устата на св. Богородица своите собствени глупави измислици.

И погледнете още как жените оскърбяват Божията майка със своя предизвикателен външен вид през лятото. От една страна, те се покланят пред иконата на скромната Дева, а от друга – изкушават и тласкат към грях околните с предизвикателния си вид. Това дори не се смята за грях, който трябва да се изповяда.

Божията майка, разбира се, много се огорчава от такова нечестие на народа. Верни, да се покаем, да почетем по достоен начин образа на Божията майка; с болка и любов за ближните и за самите себе си да просим: „Пресвета Богородица, спаси нас, твоите чеда!“ Амин.

–––––––––

^[1]Лк. 1:48.

[2] Апостол Павел говори за Иисус Христос: „и за умрелите стана начатък“ (1Кор.15:20) и „първороден измежду мъртвите“ (Кол.1:18), апостол Йоан също — „първороденият из мъртвите“ (Откр.1: 5).