Казвам се Диана Дончева и съм от Варна. Дипломирах се като магистър по психология и специализирах в Италия по проблемите на наркозависимите.
Отделно от работата си в ПЦДОН „Св. Боян Енравота” ти ръководиш и Детски център „Школа вита”, съорганизатор на събитието, което подготвяме – акция „Спаси живот с цвете”. Ще ни разкажеш ли нещо повече за работата на твоя център?
„Школа вита” е детски център (сдружение с нестопанска цел). Идеята е децата да израстват в среда близка до семейната, за да бъде и по-малък стреса за тях. Работим също така за развитието на тяхното въображение и творчески заложби – драматизираме приказки например и така детето тренира себе си в това да е свободно и без притеснение пред публика, да изразява себе си.
От съвместната ни акция какво очакваш?
Вярвам че, ПЦДОН ще придобие по-голяма популярност. Повече хора да разберат, че такова място има, където се случват положителни неща, че толкова души (имам предвид екипа от работещите в Центъра) дават наистина всичко от себе си, за да помогнат на тези момчета.
А участието на самите момчета – те ще продават цветята, дали им е от полза?
На първо място е добре, че се трудят, че правят нещо хубаво, а и го правят за хора с техния проблем. Освен това да застанеш пред обществото, идентифицирайки се като човек с подобен проблем, макар със сигурност да е съпроводено със стрес, е голяма крачка към това да разрешиш проблема си. Но идеята е добра, пък и те самите изразяват ентузиазъм и готовност да го направят.
Да, те изразяват такава готовност, но дали обществото ще е очаровано от тяхното „открояване”. Въобще, склонни ли сме да ги приемаме като хора с проблем, на които преди всичко останало, трябва да се помогне?
За съжаление процентно погледнато – не. Но това е и работата на сдруженията, които представяме, предизвикателството към нас – промяна на обществените нагласи с времето.
От колко време си ангажирана да се занимаваш с групова психо-терапия в ПЦДОН
От началото на месец юни 2009 г.
Чувстваш ли се полезна?
Чувствам се удовлетворена, защото виждам промяната в момчетата. С всяка следваща среща виждам да се случват нещата, за които говорим, вижда се дълбочината, която постигат в опознаването на себе си и своя проблем.