Подготвяме го тук, но мероприятието всъщност е на Варненска и Великопреславска света митрополия.
Как се спряхте на точно тия гости тази година?
Първо по препоръка на Негово Високопреосвещенство митр. Кирил и също съобразно новите издания, които излязоха на книжния пазар. Гостуващите лектори наистина са интересни. Единият е северноамериканския православен християнин Клаус Кенет с неговата книга „2 000 000 километра в търсене на любовта”, както и гости от Екатерининбургската епархия на Руската православна църква. Митрополитът ни се е срещнал с Екатерининбургския Архиепископ по време на Пасха (Великден) в Йерусалим. В Екатерининбург именно е пострадал мъченически и последния руски император от династията Романови, заедно с цялото си семейство. А императорът пък е свързан, като дарител, с построяването на Катедралния храм „Свето Успение Богородично” във Варна. Така че, д-р Кирил пожела да поканим гости и от там, за да разкажат по-подробно за неговата мъченическа кончина. Те ще донесат и множество документи, чрез които ще ни запознаят с историческите събития.
Очаквате ли добра посещаемост? Аз лично помня години, когато залите бяха препълнени, но сякаш в последно време намаля интереса на варненци. Дали гостите сега ще предизвикат отново интерес?
Да, най-вече тези, които вече имат такъв интерес, относно какво се случва в православния свят – те сигурно ще останат доволни. Но не очаквам някакъв особен наплив, защото сякаш съвремения човек е престанал да търси. Може би, трябва първо да поработим в това направление – да събудим търсене, пък после да очакваме каквото и да било.
А проведохте ли рекламна кампания?
Предимно в електронните медии. Ще залепим плакати, ще оповестим по храмовете, ще свикаме специална пресконференция. Разбира се, че не е достатъчно. Но добрата реклама винаги изисква много усилия и средства. Наясно съм, че това е една от слабите ни страни. Но не бива да униваме. Разчитаме, че Бог ще изпрати тези, които е призовал.
Дали хората сетне ще прочетат представените книги? Наблюдава ли се такъв ефект?
Вижда се от това какво започва да се търси в книжарницата, какво се купува. И не е просто моментен интереса, а целогодишен. Буквално „от уста на уста” си предават те кое намират за интересно и полезно. Така се очертава кръг от хора, които можем да определим като вярващи – като част от църковната общност във Варна, търсещи и четящи.
Чувам много да се коментира книгата на Клаус Кенет – „2 000 000 километра в търсене на любовта”. Защо толкова оживено я обсъждат?
Ти не я ли намираш за хубава?
Не, не съм я чел и просто и няма как да имам мнение, затова питам.
Тази книга може да запали съзнанието на човека или поне да го накара да се замисли кой е, къде стои спрямо истината и дали въобще има отношение към нея. Къде търси любовта, за която жадува и къде може да я намери. Авторът преразказва своя личен опит в търсенето на любовта и срещата му с нея като Истина и Живот.
Поканили сте гост от Р. Македония - Струмишки митр. Наум. Знаем, че Македонската църква е в схизма и все пак научаваме, че там се случват вълнуващи неща. Наскоро о. Ивица Тодоров ни изпрати снимки и текст от Скопие за групово кръщение на възрастни, преминали курс на активен катехизис. Има ли духовно възраждане в Македония, според теб?
Мисля, че Църквата в Македония е жива, че Светия Дух действа там. Това се вижда по всичко, което се случва. Това, че е в схизма не означава, че е прекършена. Може би някои от църковните общности, които са извън литургично общение имат по-сериозно отношение към своя духовен живот, повече усилия полагат. Вероятно е така, защото се стремят да докажат на останалите, че могат да бъдат самостоятелни, че са съзрели за жадуваната автокефалия. Те наистина много труд полагат в това направление и успяват в множество неща – активно мисионерство, възраждане на монашеството, организиране на динамичен енорийски живот по места. Хубаво ще е да чуем за това директно от Струмишкия митр. Наум. Но ние сме го поканили не толкова поради тази причина, а за да ни разкаже за своята книга (докторската му дисертация на тема исихазъм, която е защитил в Богословския факултет на Софийския университет). Той самия се е срещал с исихасти по време на пребиваването си като монах в Света Гора – Атон и сетне е анализирал наблюденията и опита си.