В деня за борба с наркотиците – 26 юни, Превантивно-информационният център по наркомании към община Смолян организира проявата „Творчество вместо дрога” с домакинството на Младежкия православен център „Чисти сърца” и с участието на Младежкия БЧК в града. Поради поройния дъжд творческите ателиета не бяха на открито, както бе обявено, а се разположиха вътре в Неделното училище на катедрален храм „Свети Висарион Смоленски” - седалището на „Чисти сърца”.
Същността на проявата, която се организира за втора година, е да се покажат полезни дейности и занимания с деца в противовес на употребата на дрога, алкохол, тютюнопушене и други вредни и опасни за човека навици и зависимости.
За Международния ден за борба с наркотиците, 26 юни, говори Мария Славчева – главен експерт в Превантивно-информационния център по наркомании към община Смолян. У нас над 32 хиляди българи системно употребяват упойващи наркотични вещества, около 50 хиляди млади хора по време на купон опитват синтетична дрога. Славчева представи и възможностите за профилактика от общинския център по наркомании.
Датата 26 юни е определена през 1987 г. от Общото събрание на ООН за ден, в който всички хора заедно по света да изразяват своята активна позиция в битката с разпространението на наркоманията. Деца от Смолян направиха това чрез творчество. След като изгледаха покъртителния филм срещу наркоманията „Пропуснат живот”, те седнаха в оформените творчески ателиета, за да докажат, че това, което поиска сърцето, може да се сътвори с ръчички и ум, да е красиво, вдъхновяващо, да носи полза и за другите. На масата за различни ръкоделия деца и младежи рисуваха върху миди, оцветяваха картини и сами рисуваха, подреждаха пъзели, букви и цифри, а в ателието за шеф и кройка „От нищо нещо” те облякоха кукла в нови дрехи по свой модел, направени от умалели детски дрешки. След дъжда се организира игра на топка пред храма. Най-малкият участник в рисуването бе Манол Люнчев на 3,5 г. със своя къщичка и слънце. Младите литературни творци имаха възможност да пишат на тема: „Защо дрогата не е мой приятел?” В заключение на есето си 18-годишната Руска Гергова написа, че вярата и волята са единствените спасители!
„Чисти сърца”
Есе на тема
„Защо дрогата не е мой приятел?”
Рано или късно, всеки човек се сблъсква с проблеми в живота си. И съвсем нормално всеки иска всичко да свърши на момента. Добре е човек да не бъде част от проблема, а част от решението му. Трудно е и боли. Душевна или физическа болка застига личността и в състояние на отслабена психика хората посягат към дрогата. Правела света розов, тялото ти олеква, не мислиш за проблемите… Това съм го чувала от всеки един филм за дрогата. За радост не съм изпитвала пространствата на измамния свят и дано винаги да си остана така.
Светът е изграден от тънки вплетени нишки от добро и зло. Както има вода, така има и огън. Както има земя, така има и небе. Затова както съществува доброто, така съществува и злото. За да има равновесие в света. По тази логика човек не може винаги да живее в един свят-мечта. Ако изпиеш халюциногена и от там нататък си в постоянно добро настроение, което те кара да живееш живота си по перфектен начин… добре! Но това не е така. Всичко е временно. Сън. Красив сън на живо, който продължава да съществува в рамките на много кратък период от време… И пак си в реалния свят, който май е станал и по-жесток, защото хората вече гледат на този човек като на пропаднал наркоман. Още по-жалко е, че от там нататък пристрастеният става все по-опасан. За да си набави следващата доза, той е готов на всичко. Продава всичко, за да има от онова „красиво” хапче, което му дава крила. Иглата, дрогата, вената, спокойствието… Едно, две, три и… пак на лов. Това не е хубав сън, а кошмар. Докато се усети човек, вече няма живот. Той просто съществува, съществува за следващата доза. Много е страшно. Ужасно е. Много малко хора са се върнали към нормалния си живот. Малцина са се отървали от вредния порок.
Някои излизат с оправданието, че „смъркат” само по едно джойнтче марихуана за отпускане, но то оттам се почва. А прекрачи ли се прагът, много трудно се „купува” билет за връщане.
В далечни векове дрогата се е използвала единствено и само от шамани, за да могат да свържат боговете с хората. В днешно време дрогата може да се използва и за добри цели, но с мярка. Морфинът се прилага в медицината да упойка, а марихуаната се предписва на хора, болни от рак. За да им се облекчи болката, те вдишват изпаренията на запаленото растение. Без марихуаната те изпитват убийствена, нетърпима болка.
Някъде по средата между доброто и злото стоят организациите, които свободно предлагат дрога. Уловката тук е, че всичко става в санитарни
условия, където пристрастените могат пда използват чисти игли и пособия за биене на дозата. Така, ако не друго, наркоманите биват предпазвани от болести, като СПИН, болести, които могат да ги убият много по-бързо от самата дрога.
Има и хора, които от общуването с медицинските лица в такива центрове, се решават на трудната стъпка да предприемат лечение за отказване от дрогата. Най-важното е да се знае, че наркотик не може да се пробва. Той се започва. Няма спиране. Има… Единственият изход от бездънната бездна са СИЛНАТА ВЯРА И ВОЛЯ.”
Руска Гергова,
Клуб „Деца-журналисти” в центъра „Чисти сърца”