Свещеник Трифон Стоянов Паламарков е роден в село Липник, а служил в село Гагаля, Русенско. Сега двете села са обединени в голямото село Николово, което носи името на Никола Попов – партизанин от отряда на Ана Вентура. Тя била убита и отрядът взел нейното име.

Родителите на отец Трифон, Стоян и Стоянка, били трудолюбиви земеделци. Роден е на 11 февруари 1927 г. в Липник. С тъкана селска торбичка ходел на училище, но показвал висок успех. Баща му починал рано и той останал сирак.

Завършил Пловдивската духовна семинария. Имал подчертана наклонност към духовен живот и пеел много хубаво. По нрав бил смел, правдив и много честен. В добрите му намерения „ни огън, ни вода” го спирали да ги осъществи.

Селяните от Гагаля и сега говорят с възторг за него. Първоначално бил учител в прогимназията по математика и френски език. Задомил се за Игната от Липник и приел свещенство.

В родното си село направил къща и живеел там, а служел в храма „Свето Възнесение Господне” в Гагаля. Имал дар слово и досега се помнят проповедите му. Едни твърдят, че: „като него всеки поп не можеше да говори”, а други го окачествяват като „природно надарен”.

Приел ръкоположение през 1949 г., времето, когато се градяал основата на атеистичната система. Не се поколебал да осъществи призванието си на духовен пастир.

Старите хора в селото много го ценели, но младите, увлечени в безбожието, не виждали в него достойния духовник. Неговото присъствие ги дразнело. Те се стеснявали да излязат в присъствието на свещеника с атеистичната пропаганда, защото не можели да противостоят на неговите правдиви доводи за вярата.

Отец Трифон бил много трудолюбив. Работел сам църковните имоти. Като отивал с каруцата на полето, пеел. А на погребенията хората се умилявали до сълзи. Опелото на покойника, извършено от него, било най-силната му проповед за безсмъртието на душата.

Презвитера Игната била умна, трудолюбива и благочестива. Имали две деца: Стоян и Емилия. Дъщеря им е жива и много се вълнува, като говори за баща си.

Отец Трифон не се плашел от забраните и изпълнявал добросъвестно задълженията си. Критичният момент дошъл, когато започнало основаването на ТКЗС. Насилието било голямо. Кмет на Гагаля бил Георги Попов, брат на партизанина Никола Попов. А кмет на Липник бил Иван, син на бившия кмет. Те провеждали дръзко и безпощадно политиката на колективизация.

Много от непокорните селяни били измъчвани, за да ги принудят да си дадат имота. Жестокостта била нечувана. Набивали пирони в бурета, вкарвали ги вътре и търкаляли буретата. Който оцелеел, естествено „доброволно” се съгласявал.

Отец Трифон съчувствал на селяните. Една вечер стреляли по него, но не го улучили. Трябвало да бъде отстранен от селото, защото селяните следвали неговия пример.

Арестували го във Възкресната нощ, след богослужението. Без съд и присъда е изпратен в лагера Белене, след като бил подлаган на изтезания в арест, където стоял 6 месеца. Там гладът бил непоносим. Някои се принуждавали да пълзят по земята, за да не бъдат забелязани, да отидат до храната на прасетата и да ядат от нея. Посягали и към гнили кори от плодове и зеленчуци, за да утолят глада си. Според снаха у Розка там отецът прекарал една година.

Върнал се с разбито здраве. Слагали на гърдите му тежък камък и удряли върху него с боен чук. Това било железен чук от 10 кг, с който цепели дърва. Близките му си спомнят, че бил налаган с овчи кожи след побоите.

Цялото село било покрусено. За да прикрият деянията си, местните управници пуснали слух, че отецът нападнал една кадъна в село Неделник и турците го били жестоко. Целта била да се опозори името на достойния свещеник. Никой обаче не повярвал. Хората добре познавали свещеника.

На въпроса за причините за страданията му съвременници твърдят: „За нищо отиде отецът в лагер”. Всеки знаел причината, че той пречи на атеистичната пропаганда.

Като се върнал от лагера, отново въстанали против него. Изпратили го в село Сребърна, Силистренско. При изселването той не взел семейството си. Отишъл сам на „заточение”. Не жалел толкова за себе си, а за Божия храм. Като тръгвал, казал с въздишка: „Ох, отиде ми хубавата църквичка”.

Храмът останал изоставен, поругаван и ограбван. Гонението било безпощадно.

Отец Трифон починал от рак през 1978 г. на 51 години. Животът му бил скъсен от изтезанията. Погребан е в Липник.

Нямало го вече, но духовете не били спокойни. Злото е ненаситно, когато се противопоставя на вярата. То се насочило сега към децата му. Пострадала даже и снаха му Розка. Не я приели да работи във военния завод. Видимо причини нямало и тя се осмелила да попита в окръжния комитет на партията. Отговорили ? направо: „За вярата”.

Отец Трифон изминал стръмен и труден път като свещенослужител. Вървял с достойнство и показал подвига на първите християни, гонени за вярата Христова. И наградата му несъмнено е на небесата като тяхната.

 

По спомени на:

Димитър Николов Димитров и Атанас Иванов Янков от Гагаля.

Емилия поп Трифонова от Липник – дъщеря на свещеника, и на Розка Паламаркова – снаха на отец Димитър от Липник, предадани на 8 август 2009 г.

Стефан Чурешки, Православието и комунизмът в България 1944-1960 г., С., 2004 г., с. 103.

 

Още животоописания на свещеници и изповедници на вярата Христова, претърпели гонения и смърт в най-ново време (втората половина на XX в.) в рубриката Български свещеномъченици и изповедници от ново време