ПРАВОСЛАВНА БИБЛИЯ
издаден на хартия от Св. Синод на Българската църква, София 1992 г.
„Пение умилно приеми от нас, пророче Божий Илия”
От древни времена желано място за поклонение на християните станала планината Кармил на Светата Земя. Още през 1104–1107 г. игуменът Даниил посетил тези места. В своето „Хождение” той записал: „Пристигнахме в Хайфа, а оттук се отправихме към Кармилската планина. В тази планина се намира пещерата на Илия пророка, в която се поклонихме.”
800 години по-късно Руската духовна мисия придобила тук участък земя, върху който построила църква на името на пророк Илия, осветен в средата на ноември 1913 г. от Йерусалимския патриарх Дамиан.
Велик беше Адам и стана унизен. Началото му е висока степен на славата; краят му – дълбоко унижение. Началото му е в рая, краят му – в гроба. Създаден е преди Ева, плътта им беше съвършена и неделима. Като образ на бъдещето от него беше взета кост. Тази кост беше Ева и тя скоро стана причина за грехопадения; костта скоро срути стената – Адам. Чрез Ева е изгубена прекрасната и силно желана основа; чрез Мария тази загубена за Адам и Ева слава е възвърната. Ева беше дадена за помощничка на Адам – и му послужи за препъване; беше му дадена, за да сподели с него бремето – и го направи виновен.
В своята книга, посветена на библейската история в Стария Завет, проф. А.П. Лопухин твърди, че противоположно на Каиновия род, съществува едно ново поколение, което е носител на истинската религия. То се превръща в онзи източник, който поражда древното човечество. Ходът на историческото развитие, породен от Първия човек Адам се разклонява в две посоки, от които главната се свързва родствено с Авел. Към това поколение принадлежат великите представители на древния свят или патриарсите, които с крепки дух и тяло са призвани с дълголетен труд да създадат и съхранят началото на живота на всички бъдещи хора.