Toп интервюта

 Архимандрит Партений (Мурелатос), вляво

- Как човек може да почувства радост и духовно утешение от аскезата? Мнозина се подвизават без радост, сякаш насила.

- Това е божествено състояние, дар Божи. Когато човек започне да се моли, да се подвизава и престане да осъжда другите – с това той проявява жаждата си да бъде заедно с Господ. И Бог никога не оставя неговия труд и стремеж незабелязани.

Например, руснаците са поставили своеобразен „световен рекорд“: огромен брой мъже и жени са станали Христа ради юродиви. Животът им бил истинско велико чудо! Те не съдели властта и ближните си, а с цялото си сърце искали да бъдат с Христос.

Да си спомним житието на св. Лука Войно-Ясенецки. Колко тежък е бил животът му! Колко мъки, страдания и козни е претърпял. И въпреки това, той е намирал начини и възможност да проповядва Словото Божие. Живял е в условия на гонения, но Благодатта и духовната радост изпълвали живота му. Днес паметта на свети Лука е жива и по неговите молитви се извършват много чудеса.

(Свети Лука Войно-Ясенецки)

- Разкажете за добродетелта на послушанието. Какво означава тя за монаха?

Монах, който от първите стъпки в монашеския живот няма духовен наставник, не оказва послушание на своя старец, започне да осъжда наляво и надясно – такъв напълно ще се провали. Ако инокът иска да става на неговото, своеволен е – означава, че е в състояние на прелест и е извън себе си.

Именно добродетелта на послушанието освещава и спасява човека.

Послушникът трябва да оказва безпрекословно послушание на своя старец. Ако му каже да изхвърли нещо (тази маса, например) в пропастта – трябва да го направи. Такова послушание е угодно Богу.

Св. Василий Велики, бидейки Кесарийски епископ, веднъж дошъл в един общежителен манастир. Той попитал игумена:

- Има ли при теб монах, който се отличава с послушанието си?

- Да, има.

- Доведи го тук, искам да го видя.

Дошъл монахът и св. Василий Великий му казал: „Измий ми ръцете“. Той му измил ръцете. После св. Василий му казал: „А сега аз ще ти измия ръцете“. Монахът отговорил: „Както ти е угодно, Владико“.

След това светецът му казал:

— Когато вляза в олтара, напомни ми да те ръкоположа за дякон.

Монахът безпрекословно оказал послушание и на тази заповед. А светецът, ръкополагайки го на следващия ден за презвитер, го взел със себе в епископията.

- Какво мислите за годишния отпуск на монасите? Това явление е получило широко разпространение в съвременните общежителни манастири …

- Монахът не трябва да напуска с лекота своя манастир и да обикаля по света. Мястото на инока е в обителта.

Но ние всички сме хора. Веднъж на три години, на пет, седем, десет години човек може и да навести родителите си. Аз например за първи път излязох от манастира дванадесет години след пострижението си. Всички тези въпроси трябва да се оставят на преценката на игумена.

Каквото и по което време и да прави монахът – за това трябва да знае игуменът на манастира. Това е особено важно, защото когато човек действа по послушание на духовния си ръководител, Бог не допуска с него да се случи изкушение.

- Мнозина съвременни хора се смущават, когато виждат мащаба на православните манастири (големите постройки, величествените здания, големите земеделски владения). Какво може да се каже по този повод?

- Първите монаси на Света Гора - Атон са живели в малки колиби и пещери. Свети Атанасий Атонски, идвайки на Света Гора, първоначално също се подвизавал в малки стари килии. Но след това той основал Великата Лавра, чиито размери и днес ни правят впечатление. Този тип манастири по-рано не били характерни за Атон и дейността на преподобния не допадала на всички. Големи здания, пътища, кули – всичко това предизвиквало възражение и атонските отци се оплакали срещу него на императора и патриарха. И едва с тяхната намеса конфликтът и недоразумението били разрешени.

Преподобни Атанасий Атонски построил Великата Лавра не за да наруши традициите на атонското монашество, а за да ги съхрани навеки. Дървените колиби и килии биха изгорели при първия пожар, а манастирът на св. Атанасий бил построен така, че да устои до края на вековете. Важно е, че преподобният действал по Божие благословение. Не случайно иконом на Великата Лавра е Самата Пресвета Богородица¹.

- Мнозина монаси се смущават от комфорта в обителта: меки матраци, комфортни кресла…

- Ето каква е работата. Първо, при нас в манастира (както и в почти всяка обител) има немощни и възрастни хора. На тях тези неща са им необходими и няма да им причинят никаква духовна вреда. Ако монахът иска, той може да махне матрака от леглото, да го занесе в склада и да легне върху обикновено одеяло вместо върху мека постеля.

Ако човек има добро духовно разположение, подобни външни неща няма да му навредят.

Но, естествено, в един манастир разкошът не е приемлив. Всичко трябва да бъде с мярка. Винаги може да се намери златната среда.

- Какво е мнението Ви за църковното пеене?

- Музикалните партии (от лат. партес - б.пр.) и пеенето по западен образец противоречат на Преданието. Православно е византийското пеене. То ни помага да се молим. Западните образци на църковно пеене не са за храма, а за улицата.

- Какъв съвет може да дадете за четенето на духовна литература?

- Ветхият и НовиятЗавет, тълкуванията и светоотеческата литература.

____________________________

Пояснение:

[1] Докато св. Атанасий строял своята лавра, по Божие допущение се случило, че една година в нея имало толкова лоша реколта и глад, че множеството стекли се в него братя, не можейки да понасят строгите подвизи и постигналото лаврата изкушение, един след друг се разотишли, така че накрая останал само св. Атанасий, и при това – без залък хляб. Колкото и св. Атанасий да бил силен в подвизите и твърд в търпението, гладът обаче взел връх, твърдостта на духа му се разколебала, и той решил да остави лаврата и да отиде на някое друго място. На сутринта св. Атанасий, смутен духом, вървял с железния си жезъл унило по пътя към Карея и накрая, след още два часа ходене пеша силите му се изтощили и той се канел да поседне, за да си почине, когато изведнъж се появила сякаш някаква жена със синьо въздушно покривало, която идвала насреща му. Свети Атанасий се смутил, и не вярвайки на собствените си очи, се прекръстил.

– Откъде се е взела тук жена, – питал сам себе си, – когато достъпът на жени тук е забранен?

Учудвайки се на видението, той се приближил до непознатата.

– Къде отиваш, старче? – скромно попитала тя св. Атанасий, изравнявайки се с него. Св. Атанасий погледнал спътницата си в очите, и свел поглед в неволно чувство на почтителност. Скромността на одеждата, тихият Й девствен поглед, трогателният глас, - всичко показвало, че не е случайна жена.

– Коя си ти? Как си дошла тук? – попитал стареца непознатата, – и защо ти е да знаеш къде отивам? Виждаш – аз съм тукашен монах. Какво друго искаш?

– Ако си монах, – отвърнала срещнатата, – тогава трябва да отговаряш по-различно от обикновените хора – да бъдеш простодушен, доверчив и скромен. Искам да зная къде отиваш, зная твоята скръб и всичко, което става с теб; мога да ти помогна – но преди това искам да чуя къде си тръгнал?

Учуден от думите на тайнствената събеседничка, св. Атанасий Й разказал мъката си.

– И не си могъл да претърпиш това – възразила непознатата, – заради насъщния залък хляб си напуснал обителта, която трябва да бъде славна от рода в род? В духа на иночеството ли е това? Къде е вярата ти? Върни се, -– продължила тя, – аз ще ти помогна: всичко необходимо ще ти бъде дарувано с излишък, само не оставяй уединението и манастира си, който ще се прослави и ще заеме първо място между всички възникнали тук обители.

– Коя си ти? – попитал преподобни Атанасий.

– Тази, на Чието име си посветил твоята обител, на Която поверяваш нейната съдба и собственото си спасение. Аз съм Майката на твоя Господ, - отговорила дивната Жена.

Св. Атанасий погледнал недоверчиво към нея и след това заговорил:

– Боя се да повярвам, защото и врагът се преобразява в ангел на светлината. С какво ще ме убедиш в правотата на думите Ти? – добавил старецът.

– Виждаш ли този камък? – отговорил непознатата, – удари в него с жезъла си, и тогава ще разбереш Кой говори с тебе. Знай освен това, че отсега Аз завинаги ще бъда домопазителка (οικονόμισσα - икономка) на твоята лавра. Атанасий ударил в камъка, и той се разцепил като от мълния: от пукнатините му веднага избликнал шумен извор с вода и потекъл подскачайки по склона на хълма, като се носел надолу, до самото море.

Затова в лаврата няма иконом, а само подиконом. Впоследствие в лаврата била изрисувана иконата на Пресвета Богородица Икономка. Иконата Я изобразява седнала върху престол; с Предвечния Младенец в скута Й. От дясната страна на престола е св. Михаил Синадски, от лявата – св. Атанасий: двамата в молитвено положение; последният държи в ръце своя манастир (Великата Лавра), показвайки по този начин особеното си покровителство, защита и грижа за него. Тази икона е поставена в скромен кивот, в средата на манастира, разделен на две части. Светлината на неугасващото кандило се разлива тихо пред изображението на Божествената Икономка.

(Следва)

 Първата част на интервюто може да видите ТУК

(Преп. Атанасий Атонски)

Из "Атонски Патерик. Житие на преп. Атанасий Атонски"