Какво общо има всичко това с нас, които се опитваме да водим, доколкото можем, трезвен православен живот? Има много общо. Трябва да разберем, че животът около нас, макар и ненормален, е мястото, където ние започваме собствения си християнски живот. Както и да разбираме живота си, каквото и истински християнско съдържание да му придаваме, той, отчасти, все още носи върху себе си отпечатъка на „аз поколението” и трябва да бъдем достатъчно смирени, за да видим това. Това е нашата отправна точка.
{mp3}03_False_approaches_to_spiritual_life.mp3{/mp3}
Има два погрешни подхода към живота около нас, които много хора днес практикуват, като си мислят, че по някакъв начин това е, което православните християни трябва да правят. Единият подход – най-често срещаният – е просто съгласие с времената: адаптирай се към рок музиката, модерните моди и вкусове и целият ритъм на „джазовия” модерен живот. Често пъти старомодните родители имат малко контакти с този живот и живеят собствения си живот малко или много отделно, но се усмихват, виждайки децата си да следват последната модна мания, и смятат, че това е нещо безобидно.
Тази посока е истинска катастрофа ако искаме да живеем християнския живот. Тя е нещо, което води до смъртта на душата. Някои могат все още външно да водят порядъчен живот, без да се борят с духа на времето, който е изразен във всички тези модни тенденции, но вътрешно такива хора са мъртви или умират; и – най-тъжното от всички неща – техните деца ще платят цената. Разни душевни и духовни разстройства и болести стават все по-обичайни. Мога да дам някои примери. Един от водещите членове на самоубийствен култ, който завърши така драматично в Джоунстаун преди четири години, беше младата дъщеря на гръцки православен свещеник; сатанистки рок групи като Кис /Kiss/ - „Деца служещи на сатаната” /от англ. Kids in Satan’s Service/ - са съставени от млади хора, бивши членове на Руската православна църква; по-голямата част от храма на сатаната в Сан Франсиско, съгласно скорошно социологическо изследване – е съставена от православни момчета. Това са само малко на брой поразителни случаи; повечето православни младежи не се отклоняват от правия път до такава степен – те просто се смесват с антихристиянския свят, който ги заобикаля, и престават да бъдат пример за каквото и да било християнство за онези, които ги наблюдават.
Това, разбира се, е погрешно [...]. Християнинът трябва да бъде различен от света, най-вече от днешния странен, ненормален свят, и това трябва да бъде едно от основните неща, които той трябва да знае, като част от християнското му възпитание. Иначе изобщо няма смисъл да се наричаме християни – още по-малко православни християни.
Неправилният подход на противоположния край е това, което можем да наречем фалшива духовност. С нарастващата достъпност на преводи на православни книги за духовния живот и все по-честото употребяване на православния речник за духовната бран, намираме все по-голям брой хора, говорещи за исихазъм, Исусовата молитва, аскетичния живот, възвишени молитвени състояния и за всякакви подобни неща, и най-възвишените духовни отци като Св. Симеон Нови Богослов, Св. Григорий Палама и Св. Григорий Синаит, и много други. Разбира се, много хубаво е да знаем за тази наистина възвишена страна на православния духовен живот и да почитаме великите светии, които действително са го живели; но, освен ако нямаме много реалистична и много смирена представа за това колко далеч от нас днес е исихасткият живот и колко малко подготвени сме дори да се доближим до него, нашият интерес към него ще бъде само още един израз на нашата егоцентрична, пластмасова вселена. „Аз поколението се втурва към исихазма!” – това е, което някои се опитват да направят днес; но всъщност те само прибавят нова игра, наречена „исихазъм” към атракциите на Дисниленд.
Сега има книги на тази тема, които са обект на голям интерес. Всъщност римокатолиците силно навлизат в този вид православно влияние и самите те влияят на други православни хора. Например, има свещеник йезуит Малони /George Maloney/, който пише всякакви книги на тази тема и превежда Св. Макарий Велики и Св. Симеон Богослов като се опитва да накара хората да бъдат исихасти в ежедневието. Те имат всякакви организирани уединения, обикновено „харизматични”; хората уж се вдъхновяват от Светия Дух и се занимават с всякакви трудове, за които узнаваме от светите отци и които са далеч отвъд нивото, на което се намираме днес. Това е нещо много несериозно. Също има една дама, Катрин де Хуек Дохерти /Catherine de Hueck Doherty (между впрочем, родена в Русия, но станала католичка), която пише книги за Пустинята, пустинния живот, и Мълчанието, мълчаливия живот, и всички тези неща, които тя се опитва да въплъти в живота както бихте го направили с някоя мода за някой нов вид бонбон. Това, разбира се, е много несериозно и е много трагичен знак на нашето време. Този вид възвишени неща се използват от хора, които нямат представа с какво са се заели. За някои хора това е само навик или развлечение; за други, които го приемат сериозно, може да бъде голяма трагедия. Те си мислят, че водят някакъв възвишен живот, а всъщност не са се справили с вътрешните си проблеми.
Нека тогава отново да наблегна, че и двете крайности трябва да се избягват – както светскостта, така и свръх-духовността – но това не означава, че не трябва да имаме реалистична представа за легитимните изисквания на света спрямо нас, или че трябва да престанем да уважаваме и да се поучаваме благоразумно от великите отци исихасти и да използваме Исусовата молитва самите ние, според обстоятелствата и способностите. Но просто трябва да бъде на нашето ниво, по разумен начин. Става дума за това – и то е изцяло необходимо за оцеляването ни като православни християни в тези опасни времена – че трябва да разберем положението си като православни християни днес; трябва да разберем в дълбочина в какви времена живеем, колко малко всъщност познаваме и чувстваме нашето православие, колко сме отдалечени не само от древните светци, не можем дори да се докоснем до тях, но дори от обикновените православни християни преди сто години, или дори едно поколение назад, и колко много трябва да се смирим дори само за да оцелеем като православни християни днес.