Благодаря на всички, които се отзоваха и решиха да ми помогнат, на екипа на "Всемирното Православие", който, без да се колебае, даде възможност моето съобщение да достигне до всички Вас. Благодаря на всички добри сърца, защото все пак никой не е длъжен да помага, а прави това именно от добро сърце, съчувствие и състрадание. Не на последно място - Бог с християнския сайт.
Дори вече имам дата на прием в германската болницата Тюбинген, януари месец. Помощта, която ми оказахте, ми спестява поне 2 години чакане и безброй излишни разговори „какво може би е трябвало да направя...".
Аз рядко прибягвам до помощ от други хора и съм свикал всичко да правя сам. Причината за това, е че се чувствам длъжен към тях и длъжен да не забравям, кой с какво ми е помогнал, но колкото и да се старая, много неща забравям. Най-вече - длъжен и на Бог за всичко случващо се, а не съм сигурен върша ли „това, което е добро, угодно Нему и съвършено".
През последните години доста неща се промениха, виждайки как година след година не мога да се справя с работата си. Накрая проблемът с колената дойде от никъде и първо трябваше помощ от лекари, а след близо 3 години - и финансова помощ. За момента това е най-голямата помощ, която ми е оказвана и със сигурност няма да я забравя, като символ на човечност. Друго, с което свързвам трудния момент, отново е Бог и християнският сайт, защото все пак чрез него ми бе оказана помощ, а това ме подсеща за думите на Христос: „Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях".
Винаги съм бил скептик и песимист, и въпреки че работата ми е свързана с и интернет, повечето неща в интернет не ми харесват, в това число и фейсбук. Когато екипът на „Всемирното православие" стартира помощите ми, аз бях много озадачен от случващото се: оказа се, че неща, които не харесвам, ще бъдат най-голямата ми опора. Всеки път, когато се случи такава конфронтация, се досещам аз една мисъл: „ всичко в този свят е за добро, но твърде късно виждаме дълбокия му смисъл".
Сега е моментът да благодаря на интернет, християнските фейсбук-групи и да запомня, че над тях грее светлина, защото „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните".
Всички знаем, че България не е никак в добро положение. Трудно е човек да остане човечен в свят в, който тази дума започва да се забравя. Но помощта, която ми оказахте всички Вие, ми напомня на думите на Шекспир: „Ти всичко си изстрадал, но никога не даваш вид на страдащ; приемаш с еднаква благодарност гнева и даровете на съдбата. Благословен е оня, у когото, сърце и ум са тъй добре споени". Бъдете и вие благословени, продължавайте да бъдете човечни, „защото макар да е жилаво злото, в човека все пак побеждава доброто", продължавайте да търсите " Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави".