Олег Штейнер – поет, публицист, инжинер-физик, преподавател. Работи като програмист. Издава сборници с духовна поезия. Роден 1967 г. в гр. Твер, Русия.
Последна крепост в Святото ни Православие
ЗА МНОГАЯ ЛЕТА НА ПАТРИАРХ НЕОФИТ!
****
Последна крепост в Святото ни Православие
и дом Пречист на Богородица – Атон!
Тъй много е видял мъже в сияйна слава
и мъки, горести изпитал много той!
От векове той странниците утешава,
душите стопля, лек е за сърца.
Пред Истината гордо се изправя,
без страх показва замисъла на Отца.
През много векове дочуват се стенания
на ятагани звън*, латински викове**
и Майчиното Божие ридание
над падналите и пленени синове.***
Било е тъй. Години дълги на забрава.
Пред нас векът е нов, какви са „времена”?
Че пак като преди в скалата устояла
се блъска от лъжи безумната вълна.
Света отдавна Православието гони,
невинни съди, сам изгарящ в адско зло.
Но праведника с Кръста Господ ще прослави
и жив ще е Атон – под Богородично крило!
__________
* – От XIV в. Атон се намирал под игото на Османската империя
** – По време на византийския император Михаил Палеолог, 10 октомври 1276г. в Атонския Зографски манастир латините изгорили 26 преподобномъченици, възпротивили се на унията с Рим. В памет на това събитие през 1873 г. в манастира е издигнат кенотаф (символична гробница).
*** – В същото време около 200 възрастни монаси от Иверския манастир били качени на манастирския кораб и потопени заедно с него в морето, а младите монаси били продадено в позорно еврейско робство.
Безумна радост
Безумна радост в света ни се дава,
безумно щастие – след Бог да вървим.
В света на Лукавия – дебне забрава,
по-светъл и нежен – Духът ни крепи!
Далеч от желания, грижи дребнави,
към Светли Чертози сърцето лети
и винаги Някой до теб се изправя,
помага да стигнеш до Висоти!
По-близък от дъх е, от вятър по-нежен,
по-силен от всеки грозящ ураган,
завинаги наш Утешител надежден,
Спасител за нас, от Небето избран!
И не по заслуги е даден, не купен,
измолен с кръвта му, пролята на Кръст,
да можем да помним, сърцата да служат
за Светлата Слава на Иисус Христос!
Ангели
Ангели, ангели – птици небесни,
ангели – гълъби, дошли отдалеч.
Как да ви зърна, да ви приветствам,
да ми попеете с родната реч?
Щото в страната, потънала в пепел,
в свят на свирепия, леденен сън,
скъсах сърцето си, нежно и леко,
литна в небето с Господния звън.
Искам в това замръзяващо време
Последните сили на вас да дадат,
можете вие за миг да намерите
Богоизбраните - да се спасят.
Ангели, ангели – птици небесни,
в плът и във кръв, облечени днес,
скитат в света – безмилостен, бесен,
скитат, зоват ме в небесната вис.
Вярвам – до мене сте, вие незримите,
зная – при тези, в мизерния свят.
Нека на тях във суровата зима
стопли сърцата им Божият хляб!
Тишина
Нощ отново, тишина, мечта и снежен път.
Но гложди гняв в сърцето, не мога да заспя.
Безумие човешко ще мога ли да спра?
Гневът, горчилка хладна – с Любов да изцеря!
Вземи ми, Боже, от сърцето последната мечта,
във Твоя Свят да свети сърцето ми - с Христа!
И нека да надвика нестихващия глъч:
„За нас Христос роди се!” и „Няма вече смърт!”
Стори живот да грейне - чист във утринта
и хората да пуснат в сърцата си Христа!
Аз въздуха на моята Русия дишам
Благодаря ти, Господи, че се родих
в страна, изпълнена със чиста вяра,
от вековете езерните й води
небето на светците отразяват.
Благодаря ти за това, Пресветли Боже,
че този край с брези наричам мой сега,
че в оня жътвен час на лятното му ложе
тъй бързо появил съм се на този свят.
На моята Русия въздуха, че дишам,
от път далечен, върнал се у нас,
затуй че в твойта святост са единни
последния по дух със светлия ти княз.
Благодаря, че мога да се трудя
и да възхвалявам Твойта Светлина
и в храма Твой причастие да вкуся,
по-висше от което няма на света.
Часът щом дойде, Ти да ме повикаш
пред Царя да подвия колене,
на гробището старо със молитви
свещеникът и мен да спомене.