България-новинарски блог-теология

1. Днес Христос ни извести за подвизите на самарянката – и нашето бедно слово трябва да се потопи в морето на нейните добродетели. Взирайки се в нейната вяра, искам да ѝ посветя похвално слово и заедно с вас да я възхвалим – бедна и въпреки това богата, блудница и апостолка, погинала и вярна, ималата много мъже и получилата много власт, осквернилата мнозина и послужилата на Еднородното Божие Слово, осквернената и очистената, жадуващата и жадувалата за жива вода и наследила благодатта на небесните извори. Какво казва евангелист Йоан, който е провъзгласил високо тези неизречени тайни?

Христос воскресе!

Светият архиерейски събор на РПЦЗ в Мюнхен е гласувал днес, 4.05.2026 г. за канонизацията на преподобни Серафим (Роуз).

Свети Серафиме, моли Бога за нас!

Молитвите на о. Серафим да имаме винаги от Небесата!

Предлагаме на вашето внимание един текст, посветена на личността и пастирското му дело, поместен в далечната 2015 г.

ЙЕРОМОНАХ СЕРАФИМ РОУЗ: ПРАВОСЛАВНИЯТ АПОЛОГЕТ ОТ АМЕРИКА И ПРОСВЕТИТЕЛ НА ДВАДЕСЕТОТО СТОЛЕТИЕ

Христос воскресе!

Възлюблени в Господа чеда на светата ни Църква,

 Отново неизказаната Божия милост се докосва до сърцата ни, изпитвайки радостта от свещената Пасха – Празник на празниците и Тържество на тържествата! В този пресветъл ден на всеславното Христово Възкресение светата Православна църква ликува духовно, „виждайки Царя Христа да просиява от гроба като Жених.“

За да почувства човек действително Пасха и наистина да види светлината на божественото възкресение, е необходимо да очисти своите чувства от всяко страстно движение: „Очистим чувствия, и узрим в непреступнем свете воскресения Христа блистающася и радуйтеся рекуща“ („Да очистим чувствата си, и ще видим непристъпната светлина на Христовото възкресение и ясно ще чуем: радвайте се!“) – говори песнопевецът.

Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените му ребра изтекла кръв и вода. Йосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина.

Когато Господ се изкачил на Таворската планина, за да яви там Божествената Си слава, взел със Себе Си Своите трима любими ученици – Петър, Иаков и Иоан, пред които се преобразил и се явил в слава.

Дошъл часът на страшните и неописуеми страдания на Господ Иисус Христос и Той пак взел със Себе Си същите трима ученици – Петър, Иаков и Иоан, в Гетсиманската градина; отделил се с тях от всички останали апостоли, заповядал им да бодърстват и да се молят, а Сам Той се отдалечил за мъчителната Си последна молитва към Бога.

Слава на Тебе, Господи! Какъв светъл ден е днес! Колко много причастници със Светите Христови Тайни! Радвайте се, блажени души! Господ е с вас! Господ е във вас! Защото Той Самият е казал: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56). Да се радваме всички с обща радост. Мисля си, че няма семейство, в което да не е имало причастници. Следователно няма и дом, който да е бил лишен от особената Божия грижа.

Припомня се многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастрен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, за да не се попречи на доброто намерение, счупила съда, по-лесно да разлее мирото.

На днешния ден имаме между другото следния горчив спомен: иудейските старейшини се събрали в дома на Каяфа и разсъждавали как да хванат с хитрост Господ Иисус и да Го осъдят на смърт. В това време, нетърсен от никого, идва при тях един от дванадесетте - Иуда Искариотски, и казал: „Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?” Те му дали тридесет сребърника.

Припомня се притчата за мъдрите и неразумните девици. Пламъкът на сърдечното кандило трябва да се поддържа, да не гасне. Сънят е образ на смъртта, а запасът от елей напомня за делата на милосърдие и християнска любов. Без тях не може да се посрещне Небесният Жених (Мат. 25: 1-13).