Великата подвижница на XX век, безкрайно обичаната и почитана Голосеевска старица монахиня Алипия е родена на 3/16 март 1905 г. в село на Пензенска губерня. Тихон и Васа, родителите на матушка Алипия, били усърдни енориаши на селската Петропавловска църква.
В светото кръщение момичето било наречено Агатия в чест на мъченицата Агатия. Водена от благоговейна любов към небесната си покровителка матушка цял живот носила нейната икона на гърба си и така никога не се разделяла с нея.
Бащата на блажената, Тихон, по време на постите ядял само сухари и пиел отвара от слама. Майка ? Васа се отличавала със смирение и милосърдие към страдащите. Обичала да раздава милостиня и подаръци чрез ръцете на дъщеря си. Матушка наследила тези добродетели: до края на дните си спазвала строг пост, утешавала страдащите и обременените с различни скърби и недъзи, укрепвала, изцелявала и помагала във всички житейски и духовни нужди. Тя обичала горещо баща си и майка си. Цял живот се молила за тях, а от духовните си чеда изисквала да споменават Божиите раби Тихон и Васса, също така Павел, Евфимия, Сергий и Домна, нейните дядовци и баби.
Избранничеството и духовните дарования на блажената се проявили твърде рано. Родителите на Агатия много обичали да се молят не само у дома, но и в храма Божий. Често я оставяли сама вкъщи и отивали на служба. Така я приучвали от малка към уединение. Послушното дете не се отегчавало, а намирало утешение в молитвите. Освен това момиченцето внимателно наблюдавало тези, които влизат в храма. На духовния ? взор било открито кой отива в църквата да се моли и кой влиза вътре като на пазар.
Не е известно какво е завършила блажената, гимназия, начално училище или енорийска школа. Молитвослов и Псалтир четяла на църковнославянски език. Още от малка, когато отивала някъде на гости, не участвала в разговорите, а отваряла Псалтира и сядала в някой ъгъл.
Революцията
Октомврийският преврат от 1917 г. безмилостно преобърнал живота ?. Червеноармейският отряд нахълтал в дома на Авдееви. Агатия по чудо останала жива, тъй като в това време била при съседката. Като се върнала у дома, намерила разстреляните тела на родителите си. Въпреки дълбоката печал, отроковицата не дала воля на чувствата си, а прочела над убитите Псалтир.
Един роднина приютил сирачето, но не след дълго войници от Първа конна армия на Будьони взели момичето. Господ съхранил живота на Своята избраница. Будьони се трогнал от сълзите ? и заповядал да я пуснат на свобода.
Изпитания
Трагичната смърт на родителите и последвалите изпитания произвели окончателен прелом в душата на Агатия.Тя взела кръста си и последвала Христос готова да претърпи за Него всичко, дори и мъчителна смърт. Напълно се отдала на молитва, постоянно посещавала Божия храм. Особено обичала да се моли в църквата посветена на Жените мироносици. Посетила множество свети обители, които в началото на 20-те години на XX век по чудо се съхранили от разорение. Тя живеела с това, което ? изпрати Бог. Нощувала под открито небе, често работила на ден, за да има къшей хляб и покрив над главата.
Жестоките изпитания не ожесточили нейното сърце, а го направили още по-милостиво. Тя постоянно се молела за страдащите и помагала с каквото може. Скитническият ? живот я научил да бъде благодарна на Бога и хората за най-малкото добро: за преминалия ден, за спокойната нощ, за глътка вода, за трохите от нечия трапеза, за добрата дума и приветливия поглед. Този дар на благодарна любов блажената запазила през целия си живот и го умножила.
В затвора
Масовите репресии срещу вярващите през 30–те години не подминали и матушка Алипия. Арестували я и я вкарали в затвора. Тя никога не разказала къде и при какви условия се е намирала. Иносказателно наричала мястото „Одеса“ и казвала, че била на безлюдно място в планината, на брега на морето. Изповедницата Христова претърпяла всички ужаси на затвора, но изпитанията не я сломили, а станали очистващо горнило. Утешавала затворниците, молела се за тях и облекчавала мъките им. По чудесен начин била изведена от затвора благодарение на застъпничеството на св. апостол Петър. Матушка не преставала да благодари на своя покровител през целия си живот. Мястото ? в храма винаги било пред иконата на свети апостоли Петър и Павел.
Отново започнал скитническият живот. Напълно вероятно е в това време матушка да е започнала подвига на юродството заради Христа.
По време на Великата Отечествена война 1941-1945 г. тя попада във фашистки плен и прекарва известно време в концлагер, откъдето успява да избяга. Заселва се в село Капитановка, Киевска област, където я приютява многодетно семейство.
Първи чудеса
Господ все по-често започнал да посещава Своята избраница с дивни знамения и откровения, и я удостоил с дара на чудотворство.
По време на войната върнали в Чернигов мощите на св. Теодосий Черниговски изнесени от града, когато било повдигнато гонение срещу Църквата. Матушка пеша отишла до Чернигов да се поклони на мощите и помолила свещеника да пренощува в дома му. Със светена вода поръсила болната му дъщеря и тя оздравяла.
Блажената започнала да лекува със собственоръчно приготвен крем, чиято целебна сила се заключавала само в молитвите ?.
Киево-Печорската Лавра
По време на Великата Отечествена война била открита Киево-Печорската Лавра затворена от безбожниците през 20–те години. Наместникът на обителта, архимандрит Кронид, станал духовен отец на матушка. Той я подстригал в монашество с името Алипия в чест на преподобни Алипи, иконописец Печорски и я благословил за нов подвиг – стълпничество.
Подвиг на стълпничество
В хралупата на липа, израсла до кладенеца на преподобни Теодосий Печорски, матушка стояла полусгъната и прекарвала нощите в молитви. Мраз пронизвал до кости тялото и само Иисусовата молитва утешавала, сгрявала крехката монахиня и поддържала живота в нея.
По това време вече започнали да я почитат като подвижница и молитвеница. Подвигът на стълпничество продължил три години, до 1954 г., когато починал отец Кронид. Схимонах Дамян ? станал духовен старец. Когато било много студено, той благославял Алипия да спи до вратата на килията на стареца Андрей, където било малко по-топло. Това не било случайно. Вратата му никога не се затваряла от множество посетители. Той изцелявал болни, хранил гладни в трапезарията на Лаврата, очиствал бесновати. В последните години от живота на подвижницата вратите на килията ? също така били отворени за всеки.
В Киево-Печорската Лавра матушка прекарала в трудове и подвизи 15 години. През 1961 г. властите затворили светата обител. Отново започнал скитническият живот за старицата. Тя никога не търсила помощта и покровителството на хората, а във всичко се надявала само на Бога. През деня се молела в църквата или работела в гората, през нощта се молела или воювала с бесовете, като ги изгонвала от жилищата, където намирала временен пристан.
След време тя се нанесла в дом на Голосеевската улица и започнала да приема хора, които идвали за съвет, помощ, изцеление или молитви. Настъпил моментът за нейното открито служене на хората. Тя станала енориашка на Възнесенския храм, един от малкото в Киев, които не били затворени при съветската власт. С благословението на протойерей Алексиев Ильюшенко, впоследствие Архиепископ Варлаам, матушка Алипия изслушвала след службата многочислени молби на енориаши и поклонници. Тя много обичала този храм и служителите му. На отец Алексий предсказала монашество. По нейните молитви и ходатайство Демиевският храм бил съхранен от затваряне и унищожение, но нейната къщичка била разрушена и тя отново се озовала на улицата. Благодарение на старанията на вярваща жена било намерено ново жилище на ул. „Затевахин“. Тук в мъничка стая, която имала отделен вход, матушка прекарала последните девет години от подвижническия си живот – от 1979 до 1988 г.
Голосеевската пустиня
Това бил бивш манастирски дом, принадлежащ до революцията на скита на Киево-Печорската Лавра – Свято–Покровската Голосеевска пустиня. Основана през 1631 г. сред Голосеевските гори от светителя Петър Могила, митрополит Киевски и достигнала духовен разцвет при светителя Филарет, тя се прославила с много подвижници. До революцията била лятна резиденция на киевските митрополити и място за уединение на киевските подвижници на благочестието от XIX-XX век. Най-много се почитала като място на подвизи и упокоение на велики старци-духовници: преподобни Партений Киевски и Алексий Голосеевски, блажени Теофил и Паисий Киевски, Христа ради юродиви. Святителят Филарет наричал Голосеево Руския Атон, а преподобни Партений казвал, че в нея се носи духът на Преподобните Печорски отци.
През съветско време пустинята била опразнена и разрушена. През 1930 г. взривили дивно красивата църква в чест на иконата на Божията Майка „Живоносен източник“ и разрушили Покровската. Известно време на територията ? се намирала агробаза, школа, в монашеските корпуси живеели миряни.
Вярващите не забравяли обителта. Всяка година на 30 март, деня на преподобни Алексий Голосеев, на гроба му пристигали свещенослужители, монаси и миряни. Отслужвани били панихиди, устройвали се трапези за помен. През 90-те години старците, подвизавали се в Голосеевската пустиня, били прославени в лика на почитаните по тия места светии.
Когато на територията на Голосеевската пустиня се поселила матушка, тук имало само развалини. През 1993 г., пет години след нейната кончина, Пустинята се възродила като скит на Киево-Печорската Лавра. Първите заселници били архимандрит Исаакий с послушници. След три години по благословението на Светия Синод на Украинската православна църква скитът станал самостоятелен мъжки манастир „Света Покровска Голосеевска пустиня“.
Всички, които идвали при матушка в Голосеево, отивали по нейно настояване на гроба на преподобни Алексий, който по това време още не бил прославен. Тя им казвала: „Идете и се поклонете, там свещеник служи”.
Килията ? се намирала на територията на разрушената Пустиня, сред гората на склона на дълбок овраг. Това било най-доброто място за всеки монаха-безмълвник. Цялата Голосеевска гора е осветена от молитвите на великите подвижници на благочестието: св. Петър Могила, св. Филарет Амфитеатров, преподобни Партений, блажени Теофил Китаевский, блажени Паисий и преподобни Алексий.
Матушка Алипия продължила делото на голосеевските старци. Като владиците Петър и Филарет, тя се подвизавала в денонощни молитви, като блажените Паисий и Теофил се подвизавала в подвига на юродството ради Христа, като го прикривала с молитвени и постнически трудове. Обличала се в черни дрехи, на гърба си носела иконата на мъченица Агатия и неголям чувал с пясък /своеобразни вериги/, а на врата – множество големи железни ключове, чийто брой съответствал на духовните ? чеда. Когато приемала нов човек за духовно окормление, слагала нов ключ на врата си. Речта ? била своеобразна, за нея не съществувал женски род. Говорела за себе си и за всички жени в мъжки род. Мнозина възприемали това като проява на юродивост.
Възможно е да има и друга причина за тази нейна странност: почти четвърт век матушка прекарала в мъжки обители – в Лаврата и разрушената Голосеевска Пустиня, откърмена от духовни старци и подражаваща на преподобни от древност и от по-ново време. Св. Игнатий Брянчанинов твърди, че ако немощна жена се подвизава от любов към Христа, и тя е „блажен мъж“, по думите на Псалмопевеца. Възможно е матушка по благодат да е достигнала до такова духовно състояние, когато човек престава да прави разлика между мъжки и женски пол и приема всеки като „нова твар в Христа“, като нов Адам, като жив образ Божий. В този случай за себе си и за всеки друг говориш в мъжки род.
Матушка се грижела с любов за хора и животни. В гората ходила да храни един лос, когото с любов наричала „госта“. Това ? доставяло огромно утешение. Хранила многочислени котки, птици, бездомни кучета и съжалявала всяко Божие творение.
Тя се хранела оскъдно, само един път на ден. В сряда, петък, в първата и последна седмица от Великия пост не вкусвала и не пиела нищо. Приемала посетители до залез слънце, след това вратата на килията ? била затворена до сутринта. Уморявала се много от посетителите особено в последните дни от живота си. Човешките скърби и немощи напълно изтощавали блажената и тя често въздишала: „Колко е тежко….“
Нощите матушка прекарвала в молитви. Креватът ? бил покрит с чувалчета и нямало място за отдих. Едва в края на живота си, в период на тежка болест, тя лагала на дъските да си почине. В три часа сутринта за нея започвал новият трудов ден.
От другите не изсквала строго подвижничество. Посетителите си тя с любов ги слагала да спят, а на сутринта ги благославяла за път. Те си отивали бодри и излекувани. В килията ?, както някога в килията на преподобни Алексий Голосеевски, духовните чеда и посетители получавали ласкав прием и щедро угощение. Старицата винаги знаела колко хора и с какви нужди ще дойдат и за всички приготвяла трапеза. Всичко готвила в неголеми тенджерки, на посетителите сервирала в големи чинии и храната винаги стигала. Мнозина получавали изцеления от сготвената храна. Понякога Алипия казвала по няколко думи и само човекът, за когото се отнасяли те, ги разбирал. Нерядко словата ? били осъзнавани след време.
Тя проявявала своята прозорливост деликатно, за да не смути някого. Веднъж при нея дошли трима младежи и тя им казала какво им предстои. Единият от юношите бил критично настроен към нея. Като го погледнала внимателно, тя го предупредила, че ще отиде в ада, ако не се покае. След месец той скоропостижно починал от цироза на черния дроб. Блажената го изобличила в содомски грях и го призовала към покаяние, но дали се е покаял, не е известно.
Към най-закостенелите грешници тя била милостива, ако видела, че имат стремеж към покаяние и изправление. При нея веднъж дошла млада, красива жена, която постоянно изневерявала на мъжа си. Блудната страст до такава степен я била обладала, че не можела да спре, а са срамувала да се покае пред свещеника. Матушка Алипия я приела необикновено ласкаво и започнала да ? разказва за своите несъществуващи блудни грехове, като си приписвала греховете на посетителката, както правил в свое време блажени Паисий Киевски. Жената си признала, че прави същото, разплакала се и се покаяла. Тръгнала си преобразена. Впоследствие тя заедно с мъжа си и дъщеря си приела монашество.
Удостоена от Господа с дара на прозорливост матушка виждала в човешката душа и предупреждавала човека да се предпази от изкушение, неприятност или надвиснала беда. Така веднъж тя цяла нощ се молила за спасение на девойка оказала се в ръцете на садист в непознат град. Очаквала я мъчителна смърт, но матушка Алипия измолила от Господа да съхрани девойката и изискала убиеца да пусне жертвата. Свидетел на тази борба станала една от духовните дъщери на матушка.
Духовната победа на подвижницата не минала без последствия. Дяволът отмъстил, като поразил с неизвестна болест ръката ?. Тя се надула, болката била толкова силна, че необикновено търпеливата старица стенела.
Хората получавали утешение, изцеление, помощ и радост, а старицата – поредната скръб и болест. Благодарение на смирението си и Христовата благодат тя получила власт над дявола и неговите слуги. Но той ? отмъщавал до края на живота ?, понякога чрез хора или се явявал в пълния си омерзителен вид. Блъскал я, биел я, вдигал я и я хвърлял я на земята, удрял ? главата с камък…
Към старицата се обръщали за изцеления от тежки болести и с трудно разрешими проблеми не само вярващи, но безбожници и комунисти. Матушка им помагала безкористно. Чрез молитвата ? хората се обръщали към Христос. Само един Бог знае колко души тя спасила от беди, отчаяние и болести, колко семейства съхранила от разпадане.
На блажената ? било открито, че на 26 април 1986 г. ще стане аварията в Чернобил. Дълго време преди трагедията тя предупреждавала хората, че земята ще гори и че тя и водата ще бъдат отровени. Повече от година и половина блажената пребивавала в усилена молитва за спасението на земята и хората от страшната катастрофа. Ден преди аварията ходила по улиците и викала: „Господи, пожали младенците, пощади народа!“
Господ ? открил духовното значение на катастрофата. Тя не успяла напълно да отклони гнева Божий от хората.
Когато станала аварията, настъпила паника, особено в Кив и градовете, и селата на около 30 километра от зоната. Матушка Алипия не благословила хората да напуснат домовете, а като любеща майка ги призовавала да се успокоят, да се обърнат с молитва към Бога, и да се уповават на Неговата помощ и милост, да си спомнят за силата на Неговия Кръст, с който е победена смъртта. Съветвала ги да осенят жилището с кръстното знамение и да продължат да живеят там, да прекръстват храната и да ядат без страх.
В тези страшни дни старицата предпазила мнозина от отчаяние и паника, и ги обърнала към Бога.
Матушка предупреждавала своите чеда за още една беда, „духовния Чернобил“: за бъдещия „филаретовски“ разкол в Украйна. Убеждавала вярващите, че трябва да принадлежат само на каноничната Православна църква. Малцина вярвали тогава в разкола и мнозина се смущавали, когато в Демиевския храм тя с думите „разколник, разколник“ посрещала и изпращала бившия митрополит Филарет.
Всяка беда и страдание извиквали в душата ? голяма мъка. Помощта ? се изразявала не само в усилени молитви. Тя си налагала допълнителен пост и подлагала старческото си многоболезнено тяло на нови лишения. По време на засуха освен че не вкусвала нищо, не пиела вода в най-големия зной. Тя усилвала поста и в случаите, когато духовните ? чада с непослушанието си оскърбявали Бога.
Няколко месеца преди кончината ?, матушка знаела датата на края на жизнения си път. Една седмица преди края в килията се събрали духовните ? деца. Тя поискала прошка от всички. Утешила ги да не плачат: „Аз оставам тук с вас. Елате, обиколете къщата в Голосеево, ще ви чуя и ако намеря дръзновение пред Бога, ще ходатайствам за вас пред Него“. „Ще си отида, когато падне първият сняг и настъпят мразовите дни.“
В събота на 16/29 октомври вечерта ? станало много лошо. Тя дала пари на келийницата с думите:“ Отиди в храма, постави свещи, но не ги пали, да останат за утре…“ След това я благословила да вземе приношения за панихида и да ги отнесе сутринта в храма, а след службата да бяга при нея в килията, за да я завари жива.
На следващия ден, 17/30 октомври 1988 г. паднал първият сняг. След службата в килията ? дошли много хора, за да се сбогуват и да вземат от нея последна благословия. Духовните ? деца плакали и се молили. Когато настъпила минутата на раздялата, матушка Алипия се приповдигнала, сериозно и проницателно погледнала всички чеда и три пъти ги прекръстила. Като знаела колко тежко ще им бъде да видят смъртта на духовната си майка, тя ги благословила, с изключение на една жена, да отидат в Китаевската пустиня и да се помолят за нея на гроба на преподобни Доситей и блажени Теофил… Когато духовните ? чеда се молили в Китаево, умиращата матушка Алипия усърдно просила от Господа да не оставя осиротелите ? дечица…
Старицата лежала на смъртния одър сякаш е заспала. Лицето ? било спокойно и благо. Монахините от Флоровския манастир подготвили погребението, а първата панихида отслужил йеромонах Роман Матюшин.
На опелото, състояло се на 1 ноември във Възнесенския храм на Флоровския манастир, се събрало множество народ. Гробът на матушка Алипия бил отрупан с цветя. Присъстващите не чувствали вече такава силна скръб, както при известието за нейната кончина. Тя се разтворила в тиха радост, изпълнена с упование и надежда. Всички чувствали, че това е тържество на вярата и победа над смъртта.
По чудесен начин станало погребението на Горското гробище, на парцела на Флоровския манастир, макар да изглеждало невъзможно на киевско гробище да бъде погребана монахиня без паспорт.
Енориашите на Демиевския храм помнят колко панихиди правила и колко свещи за живи и покойници палила тя. Всичката милостиня харчела за продукти за панихиди и свещи, от най-големите. И ето след смъртта на старицата към гроба ? се стичат реки от хора. Тук постоянно се отслужват панихиди, гори кандило и се палят свещи, има живи цветя. Ако приживе старицата е помогнала на хиляди, случаите на благодатна помощ след смъртта ? не могат да бъдат изчислени. Тук идват страдащи от неизцелими болести, сираци, безработни, несправедливо оклеветени, отчаяни за спасението си, разорени и никой не остава без помощ.
В деня на паметта ? на гроба има огромни опашки от хора. Пишат ?, като на блажена Ксения Петербургска, писма с най-съкровени молитви…
С всяка изминала година мястото на подвизанието на блажената се ползва с все по-голяма почит, заедно с възраждащия се манастир „Свято Покровска Голосеевска пустиня“. С благословението на Предстоятеля на Украинската православна църква Блажени Владимир, Митрополит Киевски и на цяла Украйна, на мястото на разрушената килия е построен параклис.
Блаженият Владика Владимир дава благословение да бъдат пренесени останките на монахиня Алипия в мъжкия манастир „Свято Покровска Голосеевска пустиня“. Намирането на честните мощи става сутринта на 5/18 май 2006 г. Участват архимандрит Исаакий, отци, братя, енориаши на манастира, духовни чеда на блажената старица, почитатели и представители на администрацията на гробищния парк. Преди да бъде разкопан гробът, архимандрит Исаакий отслужва заупокойна света литургия. Светите останки на матушка Алипия са намерени в монашески одежди. Добре запазени са дървените иконки положени в гроба. Всичко това заедно с мощите е положено в нов ковчег. Манастирският микроавтобус с внушителен екскорт от коли се отправя към възраждащата се обител…
На входа на светата обител отец предстоятелят заедно с братята и енориаши посрещат честните мощи на блажената. С песнопението „Светий Боже“ отците ги внасят в храма в чест на иконата на Божията Майка „Живоносен източник“. Архимандрит Исаакий поздравява от амвона всички с възвръщането на матушка у дома. Започва първата панихида пред намерените мощи на старицата, която свещенослужителите извършват съборно.
В настоящо време мощите на матушка Алипия се намират в мраморна гробница под храма в чест на иконата на Божията Майка „Живоносен Източник“, където ежедневно се извършват панихиди за упокоение на блажената старица.
Из книгата: "Блажената старица Алипия", изд. на Славянобългарския манастир "Св. вмчк Георги Зограф", Св. Гора, Атон, 2013 г.