Свети Андрей чу призива на Господ Иисус Христос: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци“ (Марк 1:17) и веднага Го последва. Затова Църквата го нарече Първозвани.
Вечернята срещу Андреевден събра в едноименния храм в столицата множество християни.
Службата оглави викарният Браницки епископ Григорий. Клирът се огласяше от изкусното пеене по невми на едни най-добрите певци в епархията начело с именника Андрей Касабов, секретар на Софийска митрополия и син на председателя на празнуващия храм, ставрофорен иконом Иван Касабов.
Църквата Св. Андрей Първозвани“ на ул. „Опълченска“ 112 в София е построена през 1926 г. и е единственият по рода и замисъла си храм в България издигнат в чест, памет и прослава на трите рода българско Опълчение. Храмът и досега се слави с изрядния си енорийски живот.
В словото си за Андреевден еп. Григорий припомни как Господ Иисус Христос призова простите рибари да оставят своите мрежи и от ловци на риба да станат ловци на човеци. Да ловят човеци, които да станат следовници на Господа Иисуса Христа и от своя страна да ловят още и още човеци в своите мрежи.
Св. апостол Андрей беше този, на когото направиха впечатление думите на св. Йоан Кръстител, когато видя Господ Иисус Христос да минава край него: „Ето Агнецът Божий“. И той веднага последва Господа, заедно с другия ученик на св. Йоан Кръстител - св. ап. Йоан, защото жадуваше за думи за вечен живот. И затова, завръщайки се оттам, св. Андрей отиде при своя по-голям брат Симон Петър с думите: „Намерихме Месия“, т.е. намерихме Този, когото чакаха всички човеци от Адам насетне. Намериха Този, Който щеше да изпълни обещанието на Бог, дадено на нашите прародители – че ще изпрати Месия, Спасител, който да ги примири с Бога и направи отново наследници на царството Божие. „Намерихме Месия“ - Този, Който щеше да вземе върху Си греха на човеците и да пролее Своята пречиста Кръв на Кръста на Голготаи с нея да отмие нашите прегрешения.
Св. ап. Андрей със своята мрежа, но изплетена не от конци, а от вяра в Господа Иисуса Христа, стана наистина ловец на човеци. Той улавяше следовници на Христос дотогава, докато предаде душата си вързан на кръст в гр. Патра. От първия ден, когато слезе Дух Свети върху светите апостоли, събрани в горницата в Йерусалим, до кръста в гр. Патра, той ловеше и ловеше множество човеци, първо, проповядвайки, включително и по нашето Черноморие, достигайки до днешния гр. Киев, а след това до Ефес и Пелопонес и гр. Патра.
Там той се изправи да защитава вярата си в Иисуса Христа пред тамошния съдия, изобличи тези, които се кланяха на бездушните идоли и ги направи свои последователи. Застанал на своята Голгота, множество граждани на Патра слушаха словото му, убедиха се в неговата невинност и заобиколиха къщата на съдията с искането „да бъде снет от кръста този праведник“. Но св. Андрей не искаше да бъде снет от кръста, а да положи душата си за Господа. Бог чу молитвата му и обзет от светъл облак, подобно на Мойсей, той предаде душата си на Този, в Когото повярва, Когото последва, Когото послуша и Чиито заръки изпълни: да лови човеци. Той изпълни и думите на Иисус Христос към апостолите: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отец и Син, и Светия Дух и като ги учите да спазват всичко, що Съм ви заповядал“ (Матей 28:19).
В края на словото си еп. Григорий призова събралите се в тази благословена празнична вечер да издигнат сърцата си и да се помолят на св. апостол Андрей да подпомага, да ни подкрепя, да ни закриля в пътя ни към царството Божие. Да възнася нашите молитви към Господа Иисуса Христа, за да можем, имайки го за пример, имайки го за закрилник и помощник, и ние да се стараем да бъдем в числото на уловените човеци, който, вярвайки в Господа Иисуса Христа, следвайки Го и спазвайки Неговите заповеди, вървим по пътя към спасението. Нека по неговите молитви да достигнем това царство Божие, да бъдем там заедно с всички праведници, с всички светии и да се наслаждаваме на лицето Господне во веки. Амин.
Викарният епископ на Софийския митрополит предаде благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит, който щеше да оглави светата Божествена литургия на Андреевден.
Накрая всички християни минаха да целунат кръста, частичката от мощите на св. ап. Андрей и св. Параскева, взеха от осветения хляб и се прибраха радостни по домовете си.
