Катавасиите са важна част от всяко празнично утринно богослужение. Съставени са от ирмосите на канона на празника, които в древност са се изпълнявали много тържествено.
Певците от срещуположните певници са слизали в средата на храма и са изпявали тези ирмоси заедно, поради което започнали да ги наричат „катавасии” (от гр.” катавено” – слизам).
В Богослужебния устав (Типик) намираме точни указания за това, кога кои катавасии се изпълняват.
Катавасиите на Рождество Христово са написани през VІІІ век от двама поети-химнографи – св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин. Първите катавасии се пеят от Въведение Богородично до Рождество Христово, а вторите - от Рождество Христово до навечерието на Богоявление, като на самия празник се пеят заедно (двойни). Тези катавасии свързват две важни събития – Въведението на св. Богородица в храма, което се явява подготовка за нейната бъдеща мисия като Майка на Спасителя, и самото Рождество на Господ Иисус Христос.
Първата песен от Рождественските катавасии на преп. Козма Маюмски е вдъхновена от словото на св. Григорий Богослов за празника Богоявление, който в древност се чествал заедно с Рождество Христово като един празник. Началото на това слово е станало и ирмос на първата песен от канона.
Христос раждается, славите.
Христос с небес, срящите.
Христос на земли, возноситеся.
Пойте Господеви, вся земля,
и веселием воспойте, людие,
яко прославися.
Христос се ражда – славете Го!
Христос слиза от небесата – посрещнете Го!
Христос е на земята – издигнете се!
Пейте на Господа, цяла земьо,
Люде, радостно Го възпейте,
защото се прослави!
Според изискванията на поетичния жанр, ирмосът на всяка песен е тематично свързан със съответната библейска песен, която съставя канона. Така например първата песен от Рождественските катавасии напомня първата от библейските песни - химна на прор. Мойсей от Изх. 15:1-19, в който се казва „Пеем на Господа, Който славно се прослави”. Така както някога Бог е избавил Своя народ от египетското робство, в новозаветно време го избавя от робството на греха, раждайки се като Богочовек.
Втората песен при катавасиите липсва. Тя има покаен характер, като главната й тема е изобличителната песен на Мойсей от книга Второзаконие 32:1-43. Определено е да се изпълнява само в периода на Великия Пост и Петдесетница, а в останалото време се пропуска.
преп. Козма Маюмски
Третата песен в канона е химнът на Анна, майката на пророк Самуил (1 Царств.2:1-10). В ирмоса на преп. Козма Маюмски се споменава за „рог” – древния библейски символ на могъщество, сила и достойнство, което в Новия Завет получава ново значение – възраждането на човека от Бога и освобождаването му от властта на греха:
Прежде век от Отца рожденному нетленно Сину,
и в последняя от Деви воплощенному безсеменно
Христу Богу возопиим: вознесий рог наш, свят еси, Господи.
Да възкликнем към Христос Бог –
Роденият преди всички векове непостижимо от Отца Син,
Който в последните дни се въплъти безсеменно от Дева:
Свят си, Господи, Който възвиси нашия род!
Четвъртата песен се позовава на пророчеството на Авакуум, който вижда образно св. Богородица като Божия Планина, осенена с благодат свише – Авак.3:2-19. В тази песен поетично се възпява Христос като произлязъл от корена Иесеев. Тук се споменава родословието на Христос по плът, като се назовава прародителя на св. Богородица - Иесей.
Жезъл из корене Иесеова, и цвет от него, Христе,
от Деви прозябл еси,
из гори хвальний приосененния чащи,
пришел еси воплощся от неискусомужния,
невещественний и Боже, слава силе Твоей, Господи.
Христе, Който си израстък от Иесеевия корен
и цвят от него, произлязъл си от Дева,
сенчеста и прохладна планина.
Ти, безтелесният Бог, си дошъл при нас,
въплъщавайки се от непозналата мъж (Мария),
слава на Твоята сила, Господи!
Петата песен съответства на библейската песен от Ис. 26:9-20, където пророкът приветства от нощната тъмнина - символ на греховния свят, идващата зора като образ на Христовото пришествие, даващо мир на човеците с техния Създател и светлина за познание на истинския Бог. Според учението на Църквата, спасението на човечеството и примирението му с Бога чрез Христос, е предопределено предвечно, още преди сътворението от съвета на Света Троица. Затова и в прочеството на Исаия Христос е наречен „Съветник... Княз на мира” (Ис.9:6).
Бог сий мира, Отец щедрот,
великаго совета Твоего Ангела,
мир подавающа послал еси нам.
Тем богоразумия к свету наставльшеся,
от нощи утренююще, славословим Тя, Человеколюбче.
Като Бог на мир и Отец на щедрости,
Ти си ни изпратил Ангела (Вестител)
на Твоя велик съвет, Който ни носи мир.
И наставени със светлината на богопознанието,
бодърстващи от дълбината на нощта,
Те славословим, Човеколюбче.
Шеста песен от катавасиите е поетична интерпретация на шестата библейска песен - молитвата на прор. Иона (Ион. 2:3-10). Както пророкът по чуден начин избегнал смъртта, оказвайки се три дни в утробата на кита, така и Син Божий – Иисус, роден от Дева Мария, непостижимо е съхранил Нейното девство. Пребиваването на прор. Иона в утробата на кита преди всичко е предобраз на приетата от Христос смърт, победата над нея и Неговото възкресение.
Из утроби Иону младенца
изблева морский звер, якова прият:
в Деву же всельшееся Слово, и плот приемшее,
пройде сохраншее нетленну.
Егоже бо не пострада истления, рождшую сохрани неврежденну.
Морското чудовище освободи Иона
като младенец от утробата си, невредим,
какъвто го бе погълнал.
Така и Бог Слово, вселил се в Дева и приел плът,
излезе от нея, запазвайки девството й неповредено.
Седма и осма песен на канона напомнят химна на тримата еврейски момци, които чрез непоклатимата си вяра в Бога обърнаха огъня на запалената пещ в прохладна роса (срв. Дан. 3:26-88). Така също и Божият дух е способен да преобразява природата на човека:
Отроци, благочестию совоспитани, злочестиваго веления небрегше,
огненнаго прещения не убояшася,
но посреде пламене стояще пояху:
отцев Боже, благословен еси.
Момците, възпитани в почитане на истинския Бог,
презряха нечестивата царска заповед,
и като не се уплашиха от огнената стихия,
стояха сред пламъка и пееха:
„Благословен си, Боже, на отците ни!”
Осма песен от катавасиите прославя Бога, Който по чудодеен начин съхранява Дева от огненото опалване на Божеството, така както в древност е съхранил тримата юноши в бушуващия огън.
Чуда преествественнаго
росодательная изобрази пещь образ:
не бо яже прият палит юния,
яко ниже огнь божества Девы, в нюже вниде, утробу.
Тем воспевающе воспоем:
да благословит тварь вся Господа,
и превозносит во вся веки.
Свърхестествено чудо изобразява даващата прохлада пещ:
както не изгори хвърлените в нея юноши,
така и огънят на Божеството не изгори утробата на Дева
когато слезе в нея.
Затова прославяйки Бога, да възкликнем:
„ Всяка твар да благославя Господа и да Го превъзнесе во веки!”
Деветата песен на катавасиите изразява възхищението на песнописеца при съзерцанието на дивно чудо – Небето, което се явява на земята при раждането на Спасителя.
Таинство странное вижу и преславное:
небо, вертеп; престол херувимский, Деву;
ясли, вместилище, в нихже возлеже невместимий Христос Бог,
Егоже воспевающе величаем
Тайнство странно и преславно виждам:
пещерата стана Небе, Дева – херувимски престол (на Бога),
яслите – вместилище, в което легна невместимият Бог – Христос,
Когото величаем, възпявайки Го в химни.
Преп. Йоан Дамскин
Ирмосите на втория рождественски канон, на преп. Йоан Дамскин, са написани във византийски ямбически стихове и славянският превод не може да предаде цялата му красота в пълнота. Девета песен от този канон се пее като Задостойник - песнопение, заменящо „Достойно ест” по време на празника, като в началото му се изпява припев.
Величай, душе моя, честнейшую
и славнейшую горних воинств,
Деву пречистую Богородицу.
Любити убо нам, яко безбедное страхом,
удобее молчание, любовию же, Дево,
песни ткати, спротяженно сложенния
неудобно есть: но и, Мати, силу
елико есть произволение, даждь.
Величай, душо моя, тази,
която е е по–почитана от херувимите
и по-славна от всички небесни сили – светата Дева Богородица.
Колко по-безопасно е да възлюбим мълчанието, о Дево,
защото е трудно в любовта си към Тебе
да сътворим достойни и красиви химни,
но ти като Майка, дай ни сили,
за да имаме достатъчно усърдие в това.
Р е ч н и к:
Катавасии - (от гр. „катабасис” – „слизане долу”) ирмоси, които се изпълняват особено тържествено, като певците от двата хора са слизали в средата на храма. Катавасиите се образуват от ирмосите на канона и съдържа девет песни, които са свързани със същността на празника.
Канон - посветени на даден празник богослужебни химни, групирани в девет песни, всяка от която има свой ирмос и тропари.
Ирмос - песен, която е образец за изпълнението на останалите песни в канона.
По материали от: http://www.pravmir.ru