Уважаемият пустинник на нашето време старецът Паисий в една от беседите си с монахини казал:
„Ако човек се отдели в себе си от всичко суетно, тогава умът му по необходимост се съсредоточава в Бога. Вие, жените, по-лесно можете да предадете себе си на Бога, защо имате за помощник сърцето си. За мъжете е по-трудно да направят това, защото им пречи логиката. Затворили се с резето и се скрили, а сърцето на жените ги отвело на Голгота и при Гроба Господен.
Но вие сте подложени на опасността да го разпилеете по дреболии. С лекота отдавате сърцето си на нищожни и суетни неща и в края на краищата за Христос не ви остава нищо. На вас не са ви достатъчни нужните дрехи, а заедно с необходимото желаете да придобиете и красивото, украсеното, приятното. Някаква чаша би ви харесала повече, ако върху нея е нарисувано цветче. На масата – бродирана покривка, масата и столовете – с дърворезба и т.н.
Така сърцето се разпилява. Не го хабете напразно… Жените както в обичайния си живот обичат изтънчените работи, така и в духовния живот се стремят към изтънчена дейност, занимават се с тънкостите и оставят място за дявола да върши тънката си работа, да причинява вреда. И така, не отдавайте сърцето си на суетата, а го посвещавайте на Бога. Не се заривайте в дреболии, но направете подвига по-прост, като започнете от най-забележимото, за да не се предавате на отчаяние. Ако бъдат отсечени грубите страсти, тогава и по-тънките се отсичат и се унищожават по-лесно.
Не мислете за предишния си живот и за грешките на младостта си, защото пред вас са се открили нови пътища и са се разтворили нови книги.
Живейте в атмосфера на постоянно славословие и благодарете на Бога, защото най-големият грях е неблагодарността и най-лошият от всички грешници е неблагодарният човек“.
Той казал:
„Жената има много любов. Но дяволът отравя тази любов и я превръща в ревност. Жената много обича самата себе си. Нашата личност силно страда от такава любов. Ако ние се избавим от любовта към самите себе си, тогава цялата любов ще остане за Христос и за ближните. Мъжът, когато ревнува, стига дотам, че не иска да види другия. А жената, когато ревнува, не се успокоява, докато съперницата ? не бъде унищожена“.
Старецът казал:
„Зад човешкото разногласие се скрива съгласието на Бога. Например, в съпружеската двойка различните характери създават хармония. Затова жените с помощта на богатството на сърцето си трябва да довеждат мъжете до Бога“.
„Атонски отечник“, част I, съставил архим. Йоаникий (Коцонис), Църногорски манастир „Св. св. Козма и Дамян“, 2014 г.