До неотдавна ние знаехме за много мироточиви светци, едни от които се упокояват в свещената земя на Света Гора и правят благоуханен въздуха на Градината на Пресвета Богородица. Но на празника на манастира „Ксенофонт“ през 1989 година ни се откри, че почитаният в този манастир свети великомъченик Георги Победоносец (Манастирът „Ксенофонт“ е основан в края на Х век от византийския велможа Ксенофонт. Съборният му храм е посветен на великомъченик Георги Победоносец), освен другите благодатни дарования, също има дар на мироточене.
Започна тържественото и умилително бдение и вече вечернята стигна до средата, когато всечестният игумен на манастира Алексий излезе с развълнуван вид и прекъсна службата, за да обяви на всички за удивителното и за пръв път станало знамение на мироточене от ръката на свети Георги, факт, свидетелстващ за благодатното присъствие на светеца. Игуменът предложи да се изпее молебният канон на светеца и да се поклоним на мощите му.
Преди това той покани в светия олтар на съборния храм Високопреосвещения митрополит на Полиана и Килкис Амвросий, възглавяващ празника, и известния с любовта си към монашеското житие Високопреподобнейшия архимандрит Христодул, а също така и уважавания от всички осемдесетгодишен папа Антим, за да видят със собствените си очи и да се убедят в чудото на мироточението.
Благочестивите поклонници, представители на други манастири, общежитийните отци и пустинници, монаси и миряни – ние всички се поклонихме на светите мощи, като горяхме духом и славехме Господа. Изпитвахме умиление и сърдечно съкрушение, подобаващи на тези свещени минути, когато надеждният страж на това светоименно място свети Георги Победоносец се намираше пред нас жив, празнуващ с нас и възглавяващ тържеството, прославящ Бога и сам прославен от Него.
Умилените си сърца в радостно мълчание произнасяха: „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела, и нямаме достатъчно думи, за да възпеем Твоите чудеса“ (1). На мястото на изтичането на мирото светите мощи бяха образували подобие на прясна рана и източваха особено фино и характерно за светите мощи благоухание.
Действащата в светите мощи благодат в тази пасхална атмосфера на всенощното бдение възвестяваше неизменната истина, че ние проповядваме Иисуса Христа, и при това разпнатия (Ср.: 1Кор.1:23) и възкръсналия от мъртвите. „Къде ти е, смърте, жилото? Къде ти е, аде, победата? Възкръсна Христос, и ти си победен… (2).
Цветчетата на лимоните и розите в манастирския двор свидетелстваха за идването на пролетта, а благоуханието на „освободителя на пленените“ (3) беше потвърждение на това, че Господ наистина възкръсна (Лук. 24:34).
„Възсия пролетта, дойдете да се насладим. Просия Христовото Възкресение, дойдете да се развеселим. Яви се на страстотерпеца паметта, просвещаваща верните…“ (4).
________
(1) Вж. Последование на Светото Кръщение. Молитва при освещаване на водата.
(2) Слово на св. Йоан Златоуст на св. Пасха.
(3) Из тропара на св. великомъченик Георги Победоносец.
(4) Служба на св. великомъченик Георги, стихири на литията, слава, глас 7.
Атонски Отечник, част I, Съставил архимандрит Йоаникий Коцонис -Слово за благоуханието на мощите и мироточението, стр.244-247. Изд. Църногорски манастир „Св св. Козма и Дамян“, 2014 г.